На 25 януари през 1879 г. основана Българска народна банка – централната банка на Република България. Тя е една от най-старите централни банки в света. Статутът й е уреден със Закона за Българската народна банка, приет на 5 юни 1997 г., обнародван в Държавен вестник, бр. 46 от 10 юни 1997 година.
Българска народна банка е основана от Временното руско управление в България. Тя е изцяло държавна собственост и първоначално има за основна цел да кредитира правителството. През 1880 г. е приет Закон за правото на рязане на монети в Княжеството, с който се създава и българската парична единица ndash; левът, и се утвърждава монополното право на банката в тази област, а през следващата година са отсечени първите български монети от 2, 5 и 10 стотинки.
През 1885 г. е приет първият закон, уреждащ статута на БНБ. Освен обичайните за централните банки дейности – като емитиране на пари и обслужване и кредитиране на правителството, тя има право да извършва депозитни и кредитни сделки с други лица, подобно на търговска банка. По-късно през същата година са пуснати в обращение първите банкноти.
След финансовата криза от 1899-1902 г. банката преминава от златен към сребърен стандарт.
БНБ е независим емисионен институт на държавата и се отчита за своята дейност пред Народното събрание. От 1997 г. Българска народна банка функционира в условията на паричен съвет ndash; режим на парична политика, осигуряващ необходимата за икономиката ценова стабилност, широко известен като валутен борд.
От 1 януари 2007 г. БНБ е пълноправен член на Европейската система на централните банки. Настоящ управител е Иван Искров. Управителният съвет се състои от седем членове: управителят на банката, тримата подуправители (ръководители на трите основни управления – Емисионно, Банково и Банков надзор) и трима други членове. Управителите и подуправителите се избират от Народното събрание, а членовете на Управителния съвет се назначават от президента по предложение на управителя. Мандатът на членовете на борда е шест години.
