След като неволята, разбирай държавата, отдавна е сляпа и глуха за счупените колела в каруцата на Българската академия на науките, самите учени запретнаха ръкави да поправят щетите, за да продължат напред към ХХI век. Новият председател на институцията академик Стефан Воденичаров влезе на пета скорост в управлението, но играта на нерви, обещания и ангажименти между правителството и научната общност със сигурност ще бъде дълга, изтощителна и с неясен засега край. На първо време академикът като доказано практичен и пазарно ориентиран учен ще трябва да разреши проблема с орязания под екзистенц минимума бюджет.
Очевидно е, че отпуснатите от държавата 60 млн. лв. не стигат дори за да покрият заплатите и осигуровките на работещите в БАН над 6 хил. души. Липсата на пари пък пречи на академията
да използва потенциала си и да печели
nbsp;
допълнителни средства. Институтите реално не могат да участват в мащабни международни проекти, защото нямат средства за съфинансирането им. А това е инвестиция, която доказано се връща в поне шесткратен размер. Тази магия трудно ще бъде възприета от бюджетния гуру Симеон Дянков, но чест прави на Воденичаров, че поне се опитва да му я обясни. След като финансистът едва ли ще извади исканите допълнително 14 млн. лв. за покриване на заплатите, председателят избра нова стратегия. Преди около седмица Воденичаров заяви, че води разговори с Дянков за повишаване на държавната субсидия на академията във връзка с изпълнението на допълнителни задачи.
За разлика от предшествениците си, Стефан Воденичаров е прозрял, че единственият шанс на науката ни да оцелее във враждебна среда е да се
приближи максимално до министерствата
nbsp;
и държавните проекти, за да извлича финансови дивиденти от тях. В случая още не е ясно какви ще бъдат конкретните ангажименти на БАН, но подготвяният за подпис договор с Министерството на транспорта, по който академията ще стане пилотен обект за тестване на електронното правителство, е едно добро начало. Друг е въпросът, че тя трябваше да се включи в начинанието на много по-ранен етап заради потенциала, с който разполага.
Когато имаме електронно правителство, в академията всичко ще бъде открито – слагаш своята лична карта и можеш да провериш каквото искаш и навсякъде, каза Воденичаров. Точно този стремеж към откритост, отчетност и най-вече към самореклама на добрите постижения досега липсваше в БАН и учените обираха негативите от твърде пасивното присъствие на ръководството си. В това отношение срещата на акад. Воденичаров с вицепремиера Цветан Цветанов е сполучлив ход поне в няколко аспекта. Учените със сигурност ще извлекат добри финансови дивиденти, ако предложат експерти и техническа помощ на МВР по проекти на киберсигурността.
Цветанов се ангажира да бъдат сформирани и научни екипи в кратки срокове, които да участват в Консултативния съвет за подпомагане на Министерския съвет при формирането на държавна политика в областта на защитата при бедствия и аварии. А че такава почти липсва, доказа неспособността на управниците да предотвратят трагедии като тази в село Бисер или да се справят с последиците от заметресението в Пернишко. От друга страна, думите на Цветанов, че е изпуснато ценно време за използването на пълния потенциал на академиците, хем индиректно хвърлят камъни в градината на Дянков, хем показват, че институцията е намерила силен съюзник. Но целта оправдава средствата, стига учените да не се окажат използвани за користни политически намерения.
Воденичаров направи сериозен пробив
и при премиера Бойко Борисов. С поръчаното от Борисов изследване на тема Добросъседството ни с Македония, в което бе впрегнат арсеналът на четири института, може би точно умните глави ще успеят да формулират адекватна държавна политика към западната ни съседка, каквато липсваше през последните две десетилетия. Постоянното присъствие на председателя на заседанията на правителството пък превръща академията в реален управленски фактор или поне в коректив. Което си е истинска метаморфоза, след като до неотдавна тя беше последната дупка на държавния кавал.
Академик Воденичаров скоропостижно се зае и със структурната реформа в БАН, която, колкото и да бъде болезнена за част от персонала, със сигурност е наложителна, дори закъсняла. Председателят заяви, че тромаво работещото централизирано управление ще бъде премахнато, а на негово място ще заработи общ административен център, ръководен от 30% по-малко служители. Заради текучеството на кадри ръководството работи и по идея за субсидии за млади учени, които искат да се трудят в академията. Предвижда се те да получават банков заем, част от който да връщат с кариерното си развитие, а останалото да бъде покрито от други фондове.
Като че ли най-позитивният момент в еволюцията на БАН е, че напоследък тя отвори прозорците си и
изложи за продан своите разработки
nbsp;
пред обществото и институциите. Учените поискаха съдействие от президента Росен Плевнелиев, за да внедрят единствената в света инсталация, която би гарантирала в пъти по-чист въздух, икономии на природен газ за милиони левове и вероятно стотици нови работни места. Инсталацията може да използва топлина от димните газове на котлите, работещи с природен газ, в топлоцентралите. Според изчисленията на създателя й инж. Чавдар Димитров при монтирането й на всички топлинни производствени мощности в столицата ще бъдат икономисани 75 млн. лв. годишно и ще се намали три пъти замърсяването с азотен оксид. Изобретателите предлагат технологията си на държавата, а приходите от използването й искат за научни изследвания.
От своя страна професорът по биохимия Петър Недков и негови колеги разработиха два вида препарати, които лекуват трудно зарастващи рани и така предотвратяват ампутация на крайници или още по-лошото – фатален край. Учените продават лично в Института по органична химия илачите, като най-скъпият от тях струва 19 лева. Основната причина медикаментите да не се разпространяват от големите фармацевтични компании е, че те биха станали три пъти по-скъпи като крайна цена за пациентите.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
Академията ще развива морските технологии
Българската академия на науките и варненските университети ще работят съвместно по проекти за развитие на морските технологии. Вузовете в града ще подготвят над 20 тематични разработки, предложени им от БАН, с които ще могат да кандидатстват за държавно финансиране. Ако проектите имат потенциал и получат субсидия, не след дълго колективите, които са ги разработили, ще могат сами да се издържат чрез европейските програми за наука и образование, сигурен е акад. Стефан Воденичаров.
Той смята, че ситуацията в момента е неподходяща за дългосрочни проекти, тъй като от тях не може да се очаква бърза възвръщаемост. Иновациите ще трябва да дойдат от разработки със срок на реализация максимум една година и половина. Голяма част от технологичните паркове в Европа вече са със затихващи функции, защото в нишата, заради която бяха създадени, на този етап няма развитие, твърди Воденичаров.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
