Финансовата пирамида, наречена фонд Научни изследвания, най-накрая се срути с гръм и трясък, повличайки в руините си образователния министър Сергей Игнатов. Още през 2011-а в. БАНКЕРЪ разкри огромните машинации в конкурсните сесии през 2008 и 2009 година. Написахме как с лека ръка са раздавани милиони на слаби проекти, оценявани от некомпетентни чуждестранни рецензенти. В същото време общо 44 качествени разработки на стойност 23.45 млн. лв. бяха отхвърлени заради укрити или липсващи рецензии. Бившият управител на фонда проф. Емил Хорозов бе предоставил на министър Игнатов доклад на 8-членна комисия от учени, уличаващ във фалшификации оценители, рецензенти и участници в проектите. Документът бе придвижен до Агенцията за държавна финансова инспекция, откъдето след повече от година умуване миналия май потвърдиха внушителните финансови злоупотреби. Тогава реакция от страна на премиера Бойко Борисов не последва.
Историята, естествено, се повтори и с тазгодишната сесия, в която бюджетът от 14.8 млн. лв. бе разделен между само 95 от 1200 кандидатствали проекти. Голяма част от парите бяха усвоени от фондации и фирми без научен потенциал, регистрирани в последния възможен срок в апартаменти. Други се оказаха спечелени от близки до вече уволнения председател на фонда Рангел Гюров. Игнатов сгреши фатално, като реши отново
да го играе умряла лисица
nbsp;
и се държеше така, сякаш скандал няма и протестиращите над 1000 учени едва ли не са някакви лумпени, желаещи да пробутат слабите си предложения. Истината, или половината от нея, все пак излезе наяве, след като финансовият инспекторат откри 60 нарушения в конкурса. Финансовият министър Симеон Дянков в свой стил се опита да изопачи резултатите, изтъквайки, че прегрешенията били само административни, но вече бе ясно, че столът на Сергей Игнатов се клати. И Борисов го бутна с обяснението, че не иска да чува думата корупция и да гледа как професори се замерят с рецензии. Ако министър-председателят бе толкова строг към целия си кабинет и го ремонтираше при всяко обвинение в корупция и облагодетелстване с власт, досега май почти всички министри трябваше да бъдат сменени поне по веднъж. Но това е друга тема.
Основният въпрос е
накъде ще поемат образованието и науката, след като премиерът Борисов реши светкавично да номинира за овакантения пост председателя на Българската академия на науките академик Стефан Воденичаров? Още в миналия си брой отбелязахме, че Воденичаров е практичен и пазарно ориентиран учен, който за краткия си мандат като шеф на БАН бързо успя да влезе под кожата на управляващите, да договори участието на академията в ключови и добре финансирани ведомствени проекти и започна структурната реформа на администрацията. Но най-големият му тактически успех бе, че за отрицателно време се показа като консенсусна фигура, която може да обедини в едно цяло интересите на учените и държавата. Именно това му качество, изглежда, е впечатлило най-много Бойко Борисов, за да го накара да предприеме този на пръв поглед доста рисков ход. Ако Воденичаров получи подкрепата на парламента, което изглежда формалност, със сигурност през следващите пет месеца до изборите Министерството на образованието, младежта и науката ще е повече научно и по-малко образователно.
Основната причина за това се нарича оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж, с която министърът по еврофондовете Томислав Дончев вероятно ще иска поне половин милиард евро за програмния период 2014-2020 година. След номинацията си за министър Стефан Воденичаров потвърди този приоритет, изтъквайки, че
не трябва да се губи и минута повече
а спешно да се направи подготовката за реализирането на програмата. И наистина, представената ни неотдавна концепция за Наука и образование за интелигентен растеж, подготвена от преобладаващо учителската администрация на Сергей Игнатов, бе нещо като негодна визия за развитието на сектора. В нея липсваха конкретни мерки и ангажименти, не бяха посочени финансови параметри. Претупаният документ на практика потвърди опасенията на министър Дончев, че в министерството липсва управленски капацитет. Така че, за да усвоим евросредства, въпросната концепция трябва да бъде пренаписана из основи. Със сигурност това ще стане с помощта на БАН, след като премиерът заяви, че с кандидатурата на Воденичаров развитието на изследователската дейност вече ще се осъществява в тясно сътрудничество между академията и ресорното министерство.
В този контекст следващият министър заяви твърде амбициозна цел – до 2020-а стандартът на живот в държавата да бъде повишен с изграждането на икономика, основана на иновациите. Поради липсата на достатъчна бюджетна субсидия това може да бъде започнато само с европейски пари. Примерът с прогреса на съседна Румъния, черпеща дивиденти от научната си оперативна програма, доказва, че мисията съвсем не е невъзможна.
По всичко личи, че Воденичаров ще бъде индустриален образователен министър, след като първите му думи бяха не за учебници и класни стаи, а за увеличаване на производството, потреблението и жизненото равнище. Той посочи, че нацията е бедна и консумира малко, защото не произвеждаме достатъчно, а картината може да се промени само ако
триъгълникът образование – наука – иновации
реализира потенциала си. В това отношение заявката му за приоритетно развитие на професионалното образование е важна, тъй като предишният министър реално не успя да уреди бизнеса с подготвени кадри.
В сферата на образованието Стефан Воденичаров едва ли ще предприеме резки движения през следващата половин година. Заместник-министър Милена Дамянова ще си доизкара в парламента закона за средното образование, а за реформа на училищната система едва ли ще остане време. Проектозаконът за висшето образование също ще бъде оставен в ръцете на следващото правителство.
