Интегрираната електронна система БАЗИС се превърна във феникса на българското здравеопазване. Тъкмо някой здравен министър я погребе в пепелта и следващият я вади отново. А държавата продължава да харчи милиони за нещо, което до голяма степен дублира функции и сега изпълнявани от информационната система на Националната здравноосигурителна каса, и такива, които ще бъдат поети от електронното правителство. Всъщност БАЗИС, която досега струваше на държавата около 9.7 млн. лв., трябваше да е готова още през октомври 2012 година. След безброй скандали и спирания на обществената поръчка по проекта тя отново бе отворена от здравния министър Десислава Атанасова, този път с прогнозна стойност 7.2 млн. лева. Но едва ли в скоро време здравното обслужване на българите ще се подобри, лекарите ни ще комуникират по електронен път и ще имат достъп до специализирани ресурси за образование и обучение.
Електронните досиета, рецепти и болнични листове сигурно още дълго ще си останат химера, защото чиновниците от здравното ведомство са оставили ръцете си и сериозно
са оплескали последната поръчка
за Създаване и внедряване на интегрирана здравноинформационна система по проекта БАЗИС. Дискриминационни условия, неточни указания и некоректно зададени финансови параметри ядосаха не на шега технологичните фирми кандидати за милиони. Българската асоциация по информационни технологии писа до Главна дирекция Европейски фондове, международни програми и проекти, както и до Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност с искане конкурсът да бъде спрян. Оракъл Ийст Сентръл Юръп Лимитид и Техно Логика пожелаха същото с жалби до Комисията за защита на конкуренцията. И ако КЗК засега остави молбите им без разглеждане, любопитно е как ще погледнат на нас от Брюксел след поредните неуредици с европейски пари. Най-странното е, че сред недоволните е и един от кандидатите, обявен от конкурентите му за толериран в процедурата. Това или е показателно за въпиеща чиновническа некомпетентност, или някой е слугувал на различни господари и сега се чуди как да се измъкне от батака.
От Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) оспорват законосъобразността и (не)коректността в заявените критерии за участие по всичките седем позиции. Нарушени са изискванията на Закона за обществените поръчки, съгласно които методиката трябва да съдържа точни указания за определяне на оценката по всеки показател и комплексната оценка на офертата. Предвидено е с минимален брой точки да се оценяват техническите предложения, покриващи изискванията на възложителя, а за да получат максимален брой точки, участниците следва да предложат нещо, което надхвърля тези изисквания. Но дори не е ясно посочено какво да бъде това чудо. Чиновниците от Министерството на здравеопазването са изброили в документацията си наличните във ведомството лицензи за софтуер и хардуер, от чиито технически характеристики става ясно, че всички софтуерни лицензи са за продукти на Оракъл. И придържането към тях ще гарантира повече точки и немалкия бюджет от 676 000 лв. за закупуване на допълнителни лицензи.
От съпоставянето на наличните в министерството ресурси със заложените в техническата спецификация изисквания към системата излиза, че със сегашната база данни могат да работят едновременно само осем потребители, а със сървъра за приложения – едва шестима. В същото време според поръчката подсистемата за медицински специалисти и регистърът на заболяванията трябва да обслужват минимум 300 потребители едновременно, а регистърът на здравните специалисти да дава възможност на поне 1000 едновременно работещи да преглеждат данни. От подсистемата за електронен регистър на лекарите се очаква да изпълнява минимум 350 000 заявки дневно, а електронната рецепта да позволява обслужването на поне 5000 аптеки, 35 000 лекари и 5000 зъболекари и да изпълнява 2 млн. рецепти месечно. Точно затова е пълна загадка защо
министерството фаворизира с най-много точки
при оценката си работещите с лицензи на Оракъл, които очевидно няма да бъдат фактор заради твърде ограничените си параметри. От БАИТ посочват и още редица други недомислия в заложените критерии за оценка.
Съвсем неуместни са част от условията за реализиран общ оборот от 7.2 млн. лв. за последните три години по сходни на обявените седем позиции. От БАИТ са прави, че системите за анализ на финансова информация в здравеопазването са само няколко и по тази логика само създалите ги трябва да бъдат допуснати за участие в надпреварата. От министерството цакат кандидатите и с необходимите сертификати по ISO. Ако претендентът е консорциум например, необосновано се изисква всичките компании в него да притежават изброените сертификати.
Всъщност точно от Оракъл Ийст Сентръл Юръп Лимитид – клон България се оплакаха пред КЗК, че са игнорирани предписанията на Закона за обществените поръчки и процедурата може да бъде манипулирана, тъй като министерството е заложило ограничаващи изисквания. Които пък създавали пречки на Оракъл да участва в търга и давали предимство на конкуренцията. От фирмата посочват, че в частта методика и стандарти за разработване на софтуер, валидна за всички обособени позиции, директно е посочено, че може да се ползва Rational Unified Process версия 7.5.0.1 или еквивалент. А това е технология на софтуерния производител IВМ и с изричното й споменаване са нарушени законовите разпоредби. Представителите на Оракъл казват и че
676-те хиляди лева за допълнителен софтуер
не са разпределени по отделните позиции, което навежда на мисълта за предварителни уговорки.
Техно Логика също обръща внимание на явни дискриминационни изисквания, несъответствия между обявлението и документацията, както и споменатите противоречия със сертификатите. Методиката допуска субективизъм при оценяването, не съдържа ясни стъпки и критерии за присъждане на съответния брой точки, има и редица противоречащи си или неясни изисквания към участниците, което ни поставя в невъзможност да се съобрази офертата с предварително обявените условия, изтъкват от компанията. Оказва се, че заложени в поръчката дейности се дублират с електронното правителство на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Едва ли някой може да направи основна разлика между проектите за Създаване на единна среда за оперативна съвместимост в здравеопазването и за Създаване на регистър за електронна идентичност на потребителите. От фирмата се спират на още един важен аспект. По Закона за съсловните организации съставянето и воденето на Национален електронен регистър на лекарите и зъболекарите е възложено на двете професионални организации.
nbsp;
