Думата гейша е сред първите, които изникват в съзнанието, когато се спомене Япония. Благодарение на книгите и на филмите момичетата, чието професионално задължение е да развличат мъжа, без да влизат в интимна връзка с него, са се превърнали в един от символите на родината си. Гейшите са неотменна част от японската култура и пазителки на истинския японски дух. За съжаление тази ритуална професия става все по-малко популярна. Ако допреди сто години броят на гейшите е достигал 80 хиляди, сега са малко над хиляда в цялата страна. Те могат да бъдет видени само в най-богатите квартали на големите градове или в престижните японски курорти.
Двадесет и шест годишният Ейтаро е единственият мъж в страната, който работи като гейша. Изборът на професията му далеч не е случаен, той върви по стъпките на покойната си майка. След нейната смърт Ейтари и сестра му наследяват и застават начело на окия (Дом за гейши) в токийския район Омори. Днес младият мъж и екипът му от шест дами са високо ценени от тяхната клиентела.
Японецът се занимавал с древното изкуство през по-голямата част от живота си. Още на 10-годишна възраст Ейтаро вече танцува с другите гейши, а на 11 дебютира на сцената на националния японски театър.
Малцина знаят, че отначало ролята на гейшите в Япония била изпълнявана тъкмо от мъже, които работели като шутове на вечеринките в юкаку – кварталите на развлеченията. Те разпалвали клиентите на проститутките с неприлични шеги и народни песни.
Първата гейша от женски пол става жрицата на любовта Касен през 1761 година. Днес основната работа на гейшите е да организират банкети в чайни павилиони, хотели и традиционни японски ресторанти, където изпълняват функциите на домакини на празненствата, развличайки гостите. Те трябва да поддържат и насочват разговорите и да карат посетителите да се чувстват добре, като често флиртуват с тях, но преди всичко да запазят своето достойнство.
