Шаблоните, към които ентусиазирано прибягва българският президент, нерядко са придружени с гафове, които трудно могат да минат незабелязани. В интервюто си за френското списание Нувел обсерватьор през седмицата Росен Плевнелиев сподели своето разбиране за интеграцията на ромите. Според него тя означавала да се намерят и покажат икономически перспективи на въпросното население, при това на европейско ниво: Едно нещо трябва да бъде ясно – проблемът не е български или френски, а е европейски! Проблемът с ромското население не се отнася до дискриминацията, а до интеграцията и можем да направим това единствено заедно.
Но тъй като в случая не става въпрос за испански или за италиански роми, а за недолюбваните във Франция български (и румънски), които Саркози почна да екстрадира през 2010 г., логично изниква един въпрос: за какво му трябваше на държавния глава да разкрива пред западняците тайната българска стратегия за решаване на проблемите с бедността чрез износ на бедните зад граница? Нямаше абсолютно никаква нужда да й се дава подобна гласност. Негативните стереотипи за страната ни, наслоили се през последните 23 години, бяха открито потвърдени, при това на високо (българско) равнище.
За съжаление картината на български граждани, готови на всичко, за да избягат от мизерията в родината им, отдавна се е превърнала в част от обичайния пейзаж в Западна Европа. А ситуацията на нашите роми във Франция, дори и президентът да е прав, че само 20% от тях пребивават незаконно, все пак говори крайно зле за цялата държава и е безпощадно свидетелство за лошото й управление. Подобни случаи има не само във Франция – миналата година в Упсала, Швеция, стотици измамени български сезонни работници си спретнаха палатков лагер. Тогава клетниците нямаха късмета чуждото правителство да им плати самолетния билет до вкъщи, както стана във Франция. Наложи се външното министерство и други институции да дадат пари за автобуси и влакове, с които те се прибраха у нас. И може би точно заради подобни случки наскоро МВнР предложи въвеждането на задължителни застраховки при пътуване в чужбина.
Впрочем до вниманието ни достигат само най-фрапантните истории, които медиите просто няма как да игнорират. Със сигурност обаче има и достатъчно други, в които главните герои не са от ромски произход. Даже вероятно е те са повече.
Иначе Плевнелиев е прав, като казва пред френското списание, че проблемът с ромите не трябва да се преувеличава. Несъмнено за него трябва да се говори ясно и без недомлъвки – нещо, което досега не е ставало. И за което държавният глава можеше да даде пример, но за съжаление не го направи.
В интервюто си той незнайно защо свърза ромите с неуспешния опит за присъединяване към Шенген. В същото време не коментира батака в съдебната система и корупцията – истинските причини да не ни пускат в еропейското пространство без граници. Та, съмнително е точно проблемите с малцинствата ни зад граница са били голямата спънка. Ако спазваме правилата, нито ромският проблем, нито нещо друго ще ни попречи да влезем в Шенген, убеден е Плевнелев. Той изреди и дежурните хвалби колко добре сме пазили европейските граници. Е, Европа отдавна призна, че технически сме изпълнили критериите, но не и политически. Или преведено на нашенски – свършили сме добра работа, ама по български.
Но – спокойно – няма място за притеснение! В друго интервю, дадено при посещението си във Франция, президентът предвиди, че ще влезем в Шенген до края на годината. Една прогноза, в леко по-различен контекст, която ще се осмелим да направим и която има по-голяма вероятност да се сбъдне, е, че почти нулевата ромска избирателна активност на референдума вероятно ще вдигне мизата за циганските гласове на изборите. Защото, макар и по грозен начин, политиците за пореден път получиха потвърждение, че ромите са важна част от скърцащата и ръждясала машина на българската демокрация. И че без тях е трудно да се отбелязват по-значими електорални успехи. Да видим дали някой ще рискува изборните секции в районите, в които живеят малцинства, да останат така празни и през юли.
Отдавна се знае, че за нуждите на ромите се мисли предимно когато дойде време да се гласува. Но постепенно, с течение на времето, ще осъзнаем, че обитаваме едно и също блато и че е важно всички да се чувстват добре в него. Какво друго може да означава интеграцията в нашия случай?
