Благодаря още веднъж на Станишев, че освен че не подписа за Белене, прояви характер, не се поддаде на кръговете, които искаха да строят, и с организирането на този референдум завинаги зачеркна темата АЕЦ Белене. Този оптимизъм на министър-председателя Бойко Борисов изглежда малко преждевременен. Вярно, че докато беше премиер, Сергей Станишев не успя да сключи окончателния договор за строителството на втора атомна централа, но темата съвсем не е зачеркната. След като при допитването бариерата от 20% бе преодоляна, тя най-малкото ще се върне за обсъждане в Народното събрание. А и въобще е абсурдно да се говори за зачеркване, при положение че страната ни тепърва ще се сблъсква с Атомстройекспорт заради разменените взаимни искове по проекта.
Още през юли 2011 г. руската фирма заведе дело в арбитражния съд на Международната търговска палата в Париж, претендирайки за 58 млн. евро компенсации заради поръчано, но неплатено оборудване за Белене. В отговор България заведе контраиск за 61 млн. евро, но в арбитража в Женева, с мотива, че Атомстройекспорт не са спазили изискването за изкупуване на цялото старо оборудване от площадката на централата. Впоследствие руснаците увеличиха претенциите си до над 1 млрд. евро заради стойността на всички дейности по проекта, стойността на произведеното и намиращо се на склад оборудване със срок на изработване между шест месеца и три години, нанесените щети и др. Така, че делата, които се очакват, със сигурност отново ще разпалят въпроса за беленската АЕЦ, особено ако недай си Боже, нещата се развият негативно за нас.
Иначе наистина всичко около строителството де юре е прекратено. Документално това стана на 28 март 2012-а, когато кабинетът на ГЕРБ отмени няколко решения на Министерския съвет от 2004 и 2005 г. за размразяването на площадката в Белене и продължаването на градежа, както и за обявяването на втора атомна като обект с национално значение. На 29 март миналата година и парламентът сложи кръст на атомните строежи.
На практика обаче най-важните книжа за централата вече са преминали разглеждане в Агенцията за ядрено регулиране. Те могат да бъдат одобрени и съдържат добри проектни решения, съобщи в средата на януари председателят на регулатора Сергей Цочев. Тоест, въпрос на едно политическо решение е да бъдат сложени подписи върху тях и не е задължително те да са на сегашната власт.
Самият Бойко Борисов неведнъж е доказал, че бързо мени мнението си, включително и за новата АЕЦ. Да си припомним как през септември 2012-а министърът на икономиката и енергетиката Делян Добрев уж изненадващо натресе на депутатите в ресорната парламентарна комисия представители на американския Глобъл пауър консорциум, който имал интерес от реализирането на ядрения проект. Тогава редом до шефа на икономическата комисия Мартин Димитров бе и председателят на Народното събрание Цецка Цачева, при положение че изобщо не фигурира сред членовете й. Точно Цачева поиска веднага да бъде гласуван мандат на Добрев да води търговски преговори с мистериозната компания и при избистрянето на някаква оферта тя да бъде представена пред парламента. До подобна развръзка не се стигна, но пък министър-председателят обеща да разговаря с Глобъл пауър консорциум, след като станат ясни резултатите от референдума. Е, те вече са факт.
nbsp;
nbsp;
Казус
Според бившия председател на Конституционния съд Неделчо Беронов проведеният ядрен референдум е в нарушение на конституцията. Той посочи, че в Закона за енергетиката, в чл. 3, ал. 1 е записано, че Министерският съвет определя държавната политика в областта на енергетиката. В друг норматив – за безопасното използване на ядрената енергия (чл.45, ал. 1 и ал.2) се казва, че правителството взема решение за изграждането на АЕЦ и предложението се прави от министъра на икономиката. А в закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление е отбелязано, че национален референдум се свиква само по въпроси, които са от правомощията на Народното събрание.
В такъв случай този референдум е напълно противоконституционен, защото чрез него се изземват правомощията на изпълнителната власт по закон. Ако темата за АЕЦ се върне за обсъждане в парламента, това отново ще е драстично нарушаване на конституцията. Интересното е защо никой преди провеждането на референдума не се допита до Конституционния съд и още по-любопитно е дали сега някой ще го направи. Така на практика лъсна, че цялото това упражнение с пръснатите милиони данъкоплатски левове бе проведено единствено заради политическите пазарлъци на върхушката у нас, изтъкна Беронов.
