В класацията на вестник БАНКЕРЪ за 2012-а влизат пет банки. Това са УниКредит Булбанк, Банка ДСК, Първа инвестиционна банка, Корпоративна банка и Societe Generale Експресбанк. Те са единствените, които се нареждат сред първите десет във финансово-кредитната система и по петте, наблюдавани от вестника, показателя. А те са: размер на активите, размер на собствения капитал, печалба, възвръщаемост на активите и възвръщаемост на собствения капитал. Всички останали 19 банки или са с ниска печалба (шест от тях дори са на загуба), или имат много малки активи, за да играят съществена роля при определянето на цялостната физиономия на финансово-кредитния сектор.
УниКреди Булбанк
си остава най-голямата банка по размер на активите. С балансово число от 12.67 млрд. лв. тя вероятно ще запази първенството дори и ако ОББ и Пощенска банка се слеят до края на 2013-а. Огромният по размер (за българските реалности) собствен капитал от 2 млрд. лв. и сериозното външно финансиране от 1.74 млрд. лв. позволяват на УниКредит Булбанк да поддържа сравнително активна политика по отношение на фирменото кредитиране. За една година тя е увеличила корпоративните заеми с близо 800 млн. лева. Общият размер на предоставените заеми е 6.578 млрд. лв., което я нарежда на първо място в банковата система. Като размер на печалбата – 212.5 млн. лв. УниКредит Булбанк също е лидер, а за добрия финансов резултат в края на годината със сигурност е допринесла и ноемврийската цесия, с която кредитната институция продаде на ИНВЕСТБАНК вземането си за 19.5 млн. евро от Медийна група България холдинг, собственик на вестниците 24 часа, Труд и 168 часа.
Банка ДСК
nbsp;
може да се похвали като кредитната институция с най-високи чисти приходи от основна дейност през 2012-а. Нетните й постъпления само от лихви са над половин милиард лева, като за сравнение – при УниКредит Булбанк тази сума е около 410 млн. лева. Това е и една от основните причини Банка ДСК да отчете много висока печалба – 191.5 млн. лв., която е близо два пъти и половина по-голяма от резултата й за 2011-а. Другата причина за нея са много по-малките разходи за провизии, които за една година са се свили от 323.9 млн. на 222.33 млн. лева. Не е за пренебрегване и фактът, че добрите финансови показатели са постигнати във време, когато кредитната институция е върнала над 400 млн. лв. подчинен срочен дълг.
Първа инвестиционна банка
твърдо се е установила като третата по големина българска банка с активи от над 6.9 млрд. лева. Това е резултатът от активната й кредитна политика и агресивните кампании за привличане на нови клиенти. Благодарение на тях ПИБ увеличи за една година привлечените средства от граждани с над половин милиард лева и в края на 2012-а общият им размер е 4.9 млрд. лева. За сравнение, за същия период депозитите на населението в Банка ДСК са нараснали с по-малко от 200 млн. лв. и в края на 2012-а са 5.42 млрд. лева. Ако тези темпове на растеж се запазят при двете банки, не е ясно коя от тях в края на 2013-а ще може да се окичи с титлата пазител на спестяванията на хората.
В кредитирането обаче ПИБ си остава типично фирмена кредитна институция, независимо че полага усилия да увеличи и портфейла си от заеми за гражданите. От общо 4.6 млрд. лв. отпуснати кредити 3.8 млрд. лв. са за фирми. Така че корпоративното кредитиране е гръбнакът на приходите на ПИБ, така както основните постъпления на Банка ДСК са от заемите за населението.
Корпоративна банка
пък е може би най-бързо растящата кредитна институция у нас. Само преди година активите й бяха 4 млрд. лв., в края на 2012-а тя вече се бори за място в първата петица на най-големите кредитни институции с активи от над 5.6 млрд. лева. И това увеличение въобще не се дължи на средства от държавни фирми, както някои зложелатели биха се опитали да изтъкнат. Данните на БНБ показват, че за една година привлечените средства от търговски дружества са нараснали с 350 млн. лв., докато тези от населението – с около 1.65 млрд. лева. Иначе като кредитиране банката напълно оправдава името си корпоративна, защото почти всички кредити за общо 3.71 млрд. лв. са дадени на фирми. При това ефектът от тази секторна концентрация е положителен, защото Корпоративна банка е трета по размер на печалбата с 56.57 млн. лв. веднага след УниКредит Булбанк и Банка ДСК. Толкова за институцията, която преди две години бившият вече посланик на САЩ у нас Джеймс Уорлик в невежеството си нарече малка частна банка.
Societe Generale Експресбанк
не може да се състезава по размери или по ръст на финансовите си показатели с най-големите банки в България, но затова пък е ненадмината по постоянство в доброто си представяне. С активи от 3.6 млрд. лв. банката от години води политика на внимателен подбор на клиентите си без кампанийни изхвърляния в един или друг сектор. Това я прави изключително стабилна и позволява дори в условия на криза да отчита високи за размерите си печалби. По положителен финансов резултат – 46.26 млн. лв., тя е на четвърто място, а по възвръщаемост на активите и капитала е сред петте най-ефективни банки в страната.
Освен споменатите кредитни институции от елитната група добро представяне през годината имат Алианц Банк България, СИБАНК и ПроКредит Банк, които значително увеличиха печалбите си и успяват да развиват успешен бизнес точно в сектора на малките и средните фирми. Що се отнася до
губещите кредитни институции
те не са по-различни от онези през 2011-а. Това са ИНВЕСТБАНК, която обаче силно е редуцирала размера на негативния си финансов резултат, БАКБ, ТЕКСИМБАНК , Ти Би Ай Банк и Креди Агрикол. Първите три банки все още са в процес на преструктуриране, след като смениха собствениците си през втората половина на 2011-а. Приоритет при Креди Агрикол не е печалбата, а увеличаването на активите и разширяването на пазарните позиции.
Голямата новина тук е отчетената в края на годината загуба на ОББ от 40 млн. лева. Причината за нея, според мениджърите й, е ударното провизиране на всички не само просрочени, но и на проблемни кредити. Това се налагало заради предстоящите процедури по обединението на Национална банка на Гърция и Юробанк Ергасиас – гръцките майки на ОББ и на Пощенска банка. Освен това, за разлика от повечето други големи банки у нас, ОББ няма специализирана фирма, в която да прехвърля проблемните си вземания. Затова провизиите по всеки един такъв заем се отразяват директно в отчета за приходите и разходите й.
