Спасителната операция за докараната до ръба на фалита холандска банкова група SNS Reaalпоставя на изпитание финансовия министър на Холандия Йерун Дейселблум броени дни след като на 21 януари оглави групата на финансовите министри от еврозоната. В писмо до колегите си, изпратено на 20 януари, Дейселблум определи устойчивите публични финанси като предпоставка за дълготраен растеж.
В интервю за холандската телевизионна програма Buitenhof на 2 февруари финансовият министър подчерта, че кабинетът се сблъсква с бюджетен дефицит отчасти заради разходите, които е принуден да направи във връзка със SNS.И добави, че финансовият сектор на Холандия все още не е в ред, защото съществуват големи проблеми на местните пазари на жилища и недвижими имоти.
Правителствената Централна агенция по планиране (CPB) прогнозира бюджетен недостиг от 3.3% от БВП за тази година при таван от 3%, възприет в Европейския съюз. CPB ще огласи новите си икономически предвиждания на 28 февруари, а правителството ще прецени през март дали да предприеме нови мерки за балансиране на бюджета. БВП на Холандия е намалял с 1% през миналата година, по оценка на CPB. Кабинетът на премиера Марк Рюте пък обеща да ореже бюджетните разходи с около 16 млрд. евро, за да свали дефицита под 3% от БВП.
Понижаването на бюджетния недостиг в рамките на една година ще навреди ненужно на икономиката, смята Бас Якобс, професор по икономика в университета Еразъм в Ротердам. Той подчертава, че ако частният сектор намалява задлъжнялостта си, по-умно ще е кабинетът да забави фискалната консолидация. Мотивът му е, че от макроикономическа гледна точка не всички сектори в икономиката могат едновременно да намалят зависимостта си от заеми, без да предизвикат колапс на съвкупното потребление.
БАНКЕРЪ съобщи в миналия си брой, че SNS Reaal – четвъртата по големина холандска кредиторка, бе одържавена на 1 февруари, тъй като загуби от инвестиции в недвижими имоти са я докарали до ръба на фалита. Спасителната операция ще струва на местните данъкоплатци общо 3.7 млрд. евро, а бюджетният дефицит на Холандия ще се увеличи с 0.6% през 2013-а, съобщи Дейселблум. SNS Reaal, най-малката от четирите местни банкови групи от системно значение, не успя да представи до определения от Холандската централна банка краен срок (31 януари) жизнен план за попълване на капиталовия си недостиг от 1.9 млрд. евро, което наложило национализацията.
Холандците от векове са сред лидерите на световната търговия, което напомпва обема на финансовия им сектор до размер, равен на 4.8 пъти БВП, което нарежда страната сред световните лидери по този показател, по данни на холандската централна банка. Големината на финансовата система влияе и върху посоката на спасителните акции по време на финансовата криза, последвала фалита на Лиймън брадърс холдингс през 2008-а. Тогава Амстердам купи холандското банково и застрахователно поделение на Фортис и дела на финансовата компания в АБН АМРО за 16.8 млрд. евро. Правителството оказа финансова помощ на Ай Ен Джи и на Аегон, изплати спестяванията на холандските депозанти в Айссейв – поделението на фалиралата исландска Ландсбанки.
За да ограничи евентуални бъдещи публични разходи за спасителни акции, Холандия прие миналата година Интервенционен закон, който позволява на финансовите регулатори да прехвърлят банкови активи и пасиви, без да иска одобрението на акционерите. Национализацията на SNS Reaal обаче повдига въпроси за ефективността на банковия надзор и на правните инструменти. Холандската централна банка обяви във връзка с този фалит, че законодателството на страната й позволява да прехвърля активи от кредитор или застраховател, но не може да пипа холдингова компания. Просто защото поделенията й са прекалено обвързани едно с друго и не може да бъде спасено едно, а другите да останат в ръцете на акционерите.
Действията на Дейселблум стреснаха европейските инвеститори – той иззе в полза на държавата всички емитирани акции, ценните книжа от първичния банков капитал и облигациите от допълнителния капитал. Допълнително Амстердам ще наложи еднократен данък от 1 млрд. евро върху всички холандски банки през 2014-а, за да подели и с тях разходите по национализацията. Приносът на всяка от тях ще е пропорционален на дела от гарантираните й депозити към 1 февруари.
Финансовият министър призна, че холандските централни банкери са го предупредили какви опасности крие принуждаването на собствениците на облигации да поемат солидарно с държавата подобни загуби. Такъв акт може да застраши финансовата стабилност на страната, като качи разходите за привличане на средства. Защото почти половината от пазарното финансиране на холандските кредитори (или над 400 млрд. евро) е старши негарантиран дълг, по информация на националния финансов регулатор.
Дейселблум обаче все пак настоява за по-бързото въвеждане на законодателни наредби на територията на Европейския съюз, които да задължат всички собственици на облигации, включително и на първокласни, да участват в подялбата на загубите при банков фалит. Германия и Финландия го подкрепяли и призовават до 2015-а (а не до 2018-а, каквото е първоначалното предложение) регулаторите от ЕС да получат правомощия да се намесват в спасителните акции, твърдят участници в разговорите.
