За пореден път министър Мирослав Найденов се опита да хвърли прах в очите на земеделските производители с публични извинения и кухи обещания. Разпрата между него и фермерите се възроди през седмицата, след като стана ясно, че зърнопроизводителите няма да получат дългоочакваните евросубсидии, които им бяха обещани. Този път обаче земеделците са твърдо решени да не отстъпят и ще излязат на протести от 18 до 22 февруари. Браншът очакваше близо 1 млрд. лв. за сеитба, които трябваше да бъдат преведени на производителите до 31 януари. Парите са от Европейския съюз, но са достъпни едва след като бюджетът се разплати със стопаните.
Извинявам се от името на правителството, че не успяхме да изпълним поетия ангажимент и да изплатим парите до края на януари, каквито бяха намеренията ни, каза земеделският министър през седмицата. Според него производителите трябвало да проявят разбиране и да стиснат зъби, докато отнякъде дойдели пари.
Традиционно и сега вината за забавянето на субсидиите бе отпратена към предишните управници. Този път виновник за нещастието на земеделците се оказа прословутият заем на ексфинансовия министър Милен Велчев (сделката с външния дълг от 2002 г.), за погашения по който страната ни трябваше да преведе (и наистина плати) 2 млрд. лв. през януари.
Неволите на кабинета дошли и от влязлото в сила от тази година ново законодателство, което позволявало данъчно задължените да плащат по-късно авансовия данък и социалните осигуровки. Ето защо хазната не разполагала с 1 млрд. лв., които иначе трябваше да отидат в сметките на селските производители.
Два сценария обаче се бистрели, обясни земеделският министър. Първият е правителството да потърси краткосрочен заем за около два месеца, докато дойдат средства от Европейския съюз. Хазната обаче щяла да загуби от това, и то немалко. Вторият вариант пък е държавният резерв да падне под критичния минимум. Но ако се стигне дотам, негативните последствия биха били по-големи, отколкото да се забави с няколко седмици изплащането на тези субсидии, коментира Найденов.
Според заместник-председателя на Асоциацията на зърнопроизводителите Радослав Христов обаче отлагането на плащанията щяло да засегне 86 хил. земеделски производители. И допълнително ще утежни положението в сектора, а то и сега никак не е леко. Друг е въпросът, че много от производителите вече са пред фалит заради невъзможността да обслужват заемите и лихвите по тях, които са взели през годините.
Христов напомни още едно неизпълнено обещание от миналата година на премиера и на земеделския министър – производителите да получат ваучери за горива, които трябваше да компенсират високите цени на бензина и на дизела. Те също не им били изплатени, обясни той. Останал само на хартия ангажимент са и обещаните компенсации от 50 млн. лв. за т. нар. пропаднали площи (обезщетения за изсъхналата реколта), които трябваше да бъдат гласувани в миналогодишния бюджет. Преди три месеца стана ясно, че и такива пари няма да има, уточни Христов.
Въпреки последвалите извинения обаче зърнопроизводителите така и не разбраха кога ще получат парите си. Найденов не се ангажира с конкретна дата, защото по думите му след това можело да се окаже нереална. Все пак вероятно първият транш на субсидиите ще е след средата на март, а вторият – до края на април. Иначе крайният срок за изплащане на всички субсидии, според ангажимента ни към Брюксел, е 30 юни, но няма да се чака последният момент, увери земеделският министър. Дали ще спази думите си, или пак ще се обяснява като първолак , предстои да видим.
