Да бъде денонсирано споразумението между правителствата на България, Гърция и Русия за строителството и експлоатацията на петролопровода Бургас – Александруполис,реши да предложи правителството на Народното събрание на заседанието си през седмицата.
Договорът бе подписан в Атина през март 2007 г., но на 7 декември 2011 г. министърът на финансите Симеон Дянков обяви, че страната ни излиза от проекта.
Предлагаме това да стане по взаимно съгласие, ако такава договорка не бъде постигната, българската страна ще се изтегли самостоятелно след 12 месеца. Мога да ви уверя, че няма опасност от санкции за нас. Работили сме над една година с международни юридически кантори и имаме всички уверения, че правото е на наша страна, увери тогава вицепремиерът.
Странно защо, откакто бе замразен проектът, страната ни не спря да налива пари в него. През март миналата година – чрез емитиране на акции правителството даде 1.8 млн. лв. за Бургас – Александруполис, а няколко месеца по-късно бяха отпуснати още 150 хил. лв. за увеличаването на капитала на Проектна компания нефтопровод Бургас-Александруполис БГ ЕАД. Българското дружество е акционер в международната фирма Транс Балкан Пайплайн Б. В, регистрирана в Амстердам.
Денонсирането на споразумението обаче съвсем няма да мине гладко. Руската страна отдавна е показала, че няма намерение да се отказва от тръбата и възнамерява да изчака по-благоприятна политическа обстановка у нас.
Решението на българския парламент за възможното излизане на страната от проекта Бургас-Александруполис при всички положения ще бъде нелегитимно, коментира Игор Дьомин, говорител на руската компания Транснефт, която води консорциума, държащ 51 на сто от Транс Балкан Пайплайн Б. В. Дял от по 24.5 на сто имат България и Гърция.
Пред руски медии Дьомин обясни, че излизането на която и да е страна от проекта се регламентира от два документа. Договорът за строителството на петролопровода предвижда, че напускането на обединението е възможно само след като завърши периодът на развитие, т.е. след началото на експлоатацията на тръбата. Другият документ, уреждащ отношенията между страните, е Виенската конвенция, но нейните клаузи влизат в сила, ако няма други регламентиращи документи, а договорът е именно такъв документ, твърди представителят на Транснефт.
Така че е напълно възможно, както и при проекта за АЕЦ Белене, отново да стигнем до международни арбитражи с руснаците.
