В затишие ли сме, или пред буря – изберете сами! Напоследък хората хващат все повече вяра на Фейсбук и вихрещите се там революционни очаквания.
След палатките и подписките срещу гнилата съдебна система – доматен протест пред Съдебната палата. Преди това и пред Народното събрание, съчетан с арест на Босия. Ефект – нулев. Системата не се поддава нито на домати, нито дори на куршуми пред главния й вход. Непоклатима е като лъвовете от двете страни на палатата.
Скачат зелените на Лъвов мост, в Борисовата градина и пред Министерския съвет. Бележат грандиозни успехи, тоест спират по някой проект. Следва забавяне или проваляне на инвестицията, от което жителите главно на Банско направо освирепяват (за разлика от зелените те създават заетост) и изобщо не могат да разберат защо някой прецаква поминъка им в Рила с протести в София. Но всеки скача според бизнеса си.
Нищо не се променя и на Черноморието. Последните дупки, през които можеш да видиш морето, са на километри една от друга, а интересът към запълването им не секва. Засега няма протести на облажилите се със заменки, но току-виж и те опънали лозунги в защита на правата си. Изглежда обаче, заплахите за разваляне на сделките или за доплащане не им звучат сериозно, та изчакват с бунта.
Виж, това не можеха да си позволят работниците в сопотското ВМЗ. Минаха хората на вересия и титулярно меню лук с моркови, колкото да удържат? После страстите бяха охладени с няколко милиона за заплати и жената с лука цъфна до премиера вълшебник Бойко Борисов, който обяви: Мир и любов!
Мирът едва се възцари в Сопот и се разпадна в Благоевград. Полицията арестува организаторката на протеста срещу скъпия ток край Пирина. Хиляда души ревнали пред местния офис на ЧЕЗ за бомбастичните декемврийски сметки и драснали клечката на фактурите. После поели към зала, в която лидерката на Движение България на гражданите Меглена Кунева водела партийна агитация. Искали да питат бившата министърка и еврокомисарка за правата на потребителите за приватизацията на ЕРП-тата, но тя не се показала и градусът спаднал. А, както ни осведоми преди години един от шефовете на ЧЕЗ, те са тук, за да печелят дивиденти за акционерите си, а не за да правят социални услуги. Пък и Топлофикация – като си е българска, да не би да е по-мила?
Неслучайно за неделя е обявен общонационален протест както срещу сметките за ток, така и срещу тези за парно. И при тях декември се оказа фатално студен (което си е лъжа отвсякъде). И тук има справедливи искания – за индивидуални договори с абонатите, за премахване на прогнозните сметки и на авансовите фактури, както и на таксата за сградна инсталация, която трябвало да служи не за отопление, а за пренос на енергия. Отправен е призив всички, които имат завишени сметки за парно, да не ги плащат, докато не получат изравнителната си сметка.
Смятам, че силата е в нас – ако стане масово, може да се промени, твърди един от организаторите. От Топлофикация-София твърдят обаче, че не са доставчик на топлоенергия (както пише във фактурите им), а са топлопреносно предприятие и затова не можели да сключват индивидуални договори. Трудно разбираемо, за разлика от пределно ясното (но също неубедително)обяснение, че разминаванията в сметките идват от това, че абонатите се крадат един друг. Така си крадат, че изяждат обещаното намаление на цените след предоговарянето на газовите доставки. Защо столичната Топлофикация не реши проблема с кражбите не е ясно. Но пък е ясно, че най-сигурното лекарство срещу силата на един протест е наежването на протестиращи един срещу друг.
Ако случайно под някаква форма се потърси единение, то се оказва неуместно. Така например, според финансовия министър Симеон Дянков, хубавото на референдумите било, че има различно мислене. И какво като узнаем чрез референдуми за по 20 милиона, че мислим различно по всички въпроси? И че всички въпроси ни се виждат подменени, защото нямаме вяра на никого?
Дянков може и да не знае, но има далеч по-евтини начини за справяне с революционната ситуация във Фейсбук. Например, като се пооправят най-калпавите и дразнещи неща в общото ни битие. Ама къде ти?
