На 12 февруари през 1854 г. е роден Стефан Николов Стамболов, бележит български държавник, революционер, политик, поет и журналист. Той взима активно участие в Старозагорското въстание през 1875 г. и Априлското въстание през 1876 година.
Стефан Стамболов е роден в Търново. Потеклото му по майчина и бащина линия е от Трявна. Бащата е съзаклятник от Велчовата завера (1835 г.) и съмишленик на капитан Дядо Никола. Стамболов расте в обкръжението на революционери като Христо Иванов-Големия, отец Матей Преображенски, Христо Караминков – Бунито.
Образованието си започва в родния град. Учи в Духовната семинария в Одеса (1870-1872 г.), но не я завършва, тъй като е изключен за връзки с руски революционери. През 1873 г. за кратко е учител в Търново, след което заминава за Румъния, където се включва в националнореволюционните борби.
След Освобождението на България е един от активните дейци на Либералната партия. Действията му по време на Съединението и кризата след преврата от 1886 г. се оказват решаващи за стабилизирането на страната и откъсването й от зависимостта от Русия. Управлението на ръководената от него Народнолиберална партия (1887-1894 г.), макар и критикувано заради преследванията на опозиционни политици, поставя основите на подема на България през следващите две десетилетия. Стамболов е третият по продължителност на управлението си министър-председател на България след Станко Тодоров и Тодор Живков.
Като председател на Народното събрание Стамболов е първото официално лице в Княжество България, което подкрепя Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 година. Макар поста, който заема, той участва като доброволец в Сръбско-българската война, която защитава Съединението на бойното поле. Съединението и неговата защита са удар за руските имперски интереси на Балканите, които не включват съществуването на съединена България извън руските условия.
И след отстраняването му от правителството (1894 г.) княз Фердинанд и новото правителство на Константин Стоилов продължават да се опасяват от влиянието на Стамболов и търсят начини за неговото компрометиране. На 24 август 1894 г. той е арестуван за кратко заради критики към княза в интервю за германски вестник, а след освобождаването му е замерван с камъни на улицата от привърженици на правителството. Военният министър Рачо Петров организира разследване, опитващо се да докаже, че Стамболов е организирал атентата срещу самия себе си през 1891 г., при който загива финансовия министър Христо Белчев. След като следствието не открива доказателства за това, то е прекратено в края на годината. Стамболов отказва да напусне родината си, въпреки заплахите за разправа и опита за убийство.
На 3/15 юли 1895 г. Стефан Стамболов е жестоко посечен на улицата от Михаил Ставрев – Хальо и други македонстващи, близки до Наум Тюфекчиев, и след три дни умира от раните си. Повод за убийството му е отмъщение за смъртта на Коста Паница – бивш съратник на Стамболов, който със съдействието на Русия прави опит за военен преврат и в резултат е екзекутиран. Стамболов е нападнат два дни преди делегацията за помирение с Русия да бъде приета от Николай II.
Управлението на Стефан Стамболов е характерно с активна законодателна и практическа дейност за осигуряването на икономическата независимост на България и преодоляване на общата и многопосочна изостаналост на страната. С тези стъпки е поставено началото на държавен протекционизъм в българската икономика. В годините 1887-1894 г. е поставена основата на онези процеси, които превръщат България в най-динамично развиващата се балканска държава.
Малките свои честолюбия и разлики на мнения да оставиме настрана и да пожертваме пред олтара на Отечеството си! (Стефан Стамболов)
