На 14 февруари Православната църква празнува Успение на св. Кирил Славянобългарски (неговата смърт).
Свети Кирил Философ е византийски учен, който, заедно с брат си Методий, е създателят на глаголицата. Остава в историята като славянски християнски просветител. Канонизиран е от православната и католическата църква за светец и за равноапостол. Обявен е от папа Йоан Павел II за съпокровител на Европа. Православните християни го почитат и като един от светите Седмочисленици.
Кирил Философ е роден през 827 г. в Солун (Византия) като едно от седемте деца на висшия византийски военачалник, друнгария Леон, известен в българската историография като Лъв, подстратег (помощник управител) на Солун и областта, и на жена му Мария. Това многобройно семейство според житиеписеца на Константин е от добър и почтен род, отдавна познат на бога, на царя и на цялата солунска област. Те са високопоставени поданици на Византийската империя.
Приема се, че родителите Лъв и Мария, като византийски аристократи, са ромеи, а разговорен славянски език братята научават на пазара в Солун. Бащата умира рано и децата минават под покровителството на великия логотет Теоктист, който е много близък на семейството, и е втората личност след владетеля в Империята. През 843 г., запознат с големите качества на Константин, логотетът го кани в Константинопол и го записва в прочутата Магнаурска школа, където получават образованието си децата на императора и на висшата византийската аристокрация. За времето си школата е най-висшето учебно заведение във Византия.
Съгласно една от теориите, Константин-Кирил, с помощта на брат си Методий, създава глаголицата още през 855 г., в манастира Свети Полихрон в Мала Азия. Кирилицата пък се смята за дело на ученика на братята – Климент Охридски.
Господстващо сред учените обаче е разбирането, че още през 855 г. в манастира Полихрон Константин-Кирил и Методий започват подготовката по създаването на графична система, отразяваща особеностите на славянския език, като окончателно я завършват през 862-863 година.
В 867 г., на път за Константинопол, за да получат указанията на новия василевс Василий I, просветителите за пореден път се сблъскват със защитниците на триезичната догма, но вече на територията на империята във Венеция, тогава византийски екзархат. Тук Константин Философ оборва в открит диспут духовниците от Фриулската марка подкрепящи триезичната догма и защитава правото на славяните да имат имат богослужение на родния си език.
Това е последната мисия на светите равноапостоли. Тя започва в 867 г. и продължава над 14 месеца. В Рим св. Константин Философ завършва последния си труд Написание за правата вяра, но, изтощен от тежките пътувания, заболява. Малко преди смъртта си той приема великата монашеска схима с име Кирил, с което остава като светец в Православната и на Римо-католическата църква.
Кирил умира в Рим на 14 февруари 869 г. Той е погребан в криптата на базиликата Сан Клементе в Рим.
