На 15 февруари през 1997 г. служебното правителство на Стефан Софиянски взема решение за въвеждане на Валутен борд в България.
Осемдесет и третото правителство на България управлява от 12 февруари 1997 до 21 май 1997-а. То е назначено служебно от президента Петър Стоянов след разпускането на 37-то Народно събрание.
Валутният борд в България е въведен след тежката икономическа криза през 1996-1997 година. Проблемите в управлението на страната, възникнали поради стремежа на правителството на БСП едновременно да запази работните места (като не закрива губещи предприятия), да изплаща външния дълг и да контролира валутния курс, се задълбочават до степен на икономическа криза.
Тя от своя страна предизвиква политическа криза, масови протести в цялата страна и отказ на президента Желю Желев да връчи мандат за съставянето на ново правителство след оставката на Жан Виденов през декември 1996 година. Правителството е изправено пред перспективата от повторно (след мораториума на кабинета на Андрей Луканов през 1990 г.) прекратяване на плащанията по външния дълг.
Поради системната неспособност на българските правителства да управляват ефективно публичните финанси Международният валутен фонд се съгласява да окаже помощ на правителството само при въвеждане на валутен борд.
След политическата криза в началото на 1997 г. и проведените избори Валутният борд е въведен на 1 юли 1997 г. със Закона за Българската народна банка, приет на 10 юни същата година. Функциите на институцията Валутен съвет са поети от Управление Емисионно на Българската народна банка.
Законът фиксира обменния курс на българския лев на 1000 лева за 1 германска марка. (След въвеждането на еврото през 1999 г. курсът е 1955.83 лева за 1 евро, което след деноминацията на лева на 5 юли същата година става 1.95583 лева за 1 евро.)
Валутният съвет – наричан по-често неправилно Валутен борд, също и паричен съвет, е орган за парична политика, както и неговата система, при която дадена парична единица е конвертируема при фиксиран курс спрямо друга парична единица. В най-честия случай това означава, че тя е напълно обезпечена с активи в съответната твърда валута. Златният стандарт е подобна система, при която стойността на паричната единица е фиксирана към дадено количество злато.
