На 18 февруари през 1856 г. в Цариград е обнародван султанският реформаторски указ Хатихумаюн.
Султанският ферман (султанска заповед или заповед, издадена в името на султана) е издаден от султан Абдул Меджид I (Хат-и хумаюн – букв. щастливо писмо; султанска наредба по най-важните държавни въпроси). Издаден е в навечерието на Парижката конференция от 1856 г. след приключването на Кримската война. Ферманът дава и гарантира равни граждански права на христяните спрямо мюсюлманите в Османската империя. С документът се премахват изтезанията и целта му е реформа на затворите.
Хатихумаюнът гарантира свободата на религията на всяка религиозна група, независимо от големината й, и защитава поданиците на империята да не бъдат принуждавани да променят религията си и да не бъдат преследвани за убежденията си.
Указът позволява на християните свободно да изповядват своята вяра, както и да започнат масово строителство на богато украсени църкви.
Ферманът е споменат в Парижки мирен договор (1856 г.) и по този начин придобива характер на международно задължение. Хатихумаюнът повтаря основните постановки на Гюлханския хатишериф (1832 г.) и обещава нови реформи. Прокламират се равните възможности между мюсюлмани и немюсюлмани при заемане на държавни длъжности, в съдилищата, при прием в гражданските и военни учебни заведения. Хатихумаюнът предоставя право на всяка християнска общност да се обръща пряко към правителството със свои искания.
Новият реформен акт създава условия за по-бързото навлизане на капиталистическите отношения в икономиката, като стимулира оформянето на буржоазна прослойка, предимно от нетурските народности, дава тласък на светската култура и образование.
С настъпването на Източната криза (1875-1878 г.) реформите са прекратени, а по време на управлението на султан Абдул Хамид II в империята е установен реакционен режим.
nbsp;