Италианците ще определят на 24 и 25 февруари кой да поеме управлението на страната. Право на глас за Камарата на представителите имат около 51 млн. граждани, а за Сената – около 45 млн. заради различните възрастови ограничения. Избирателните урни ще са отворени от 8 ч. до 22 ч. на 24 февруари и от 7 ч. до 15 ч. на 25 февруари римско време. Според италианското законодателство публикуването на проучвания на обществените нагласи са забранени 15 дни преди датата на изборите. Първите прогнозни резултати ще бъдат излъчени малко след 15 ч. на 25 февруари след затваряне на избирателните секции.
За места в двете камари на парламента ще се състезават
шест основни партии и коалиции
Това са:
-левоцентристката коалиция на лидера на Демократическата партия Пиер Луиджи Берсани с формацията на Ники Вендола Левица, екология, свобода и други по-малки партии;
-десноцентристката коалиция на партията на бившия италиански премиер Силвио Берлускони Народ на свободата със Северната лига и други по-малки десноцентристки формации;
-коалицията от центристки партии на премиера в оставка Марио Монти, които подкрепят програмата му. Те са представили списък от кандидати за Сената, наречен С Монти за Италия;
-Движение пет звезди на комедийния актьор Бепе Грило;
– Гражданска революция на бившия прокурор на Палермо Антонио Ингориа;
– движението на журналиста Оскар Джанино Спрете спада.
Според италианското законодателство 630-членната Камара на представителите се излъчва по пропорционална система с мажоритарна премия. Това означава, че коалицията, която спечели най-много гласове на изборите, автоматично получава 340 места, или 54% от общия им брой. За 315-членния Сенат бонусите се дават на спечелилите коалиции на регионална база. Най-много места имат областите Ломбардия (49), Кампания (29), Лацио (28), Сицилия (25) и Венето (24). Горната камара има и четирима пожизнени сенатори, един от които е Монти.
Най-вероятният победител
Съдейки по усреднения резултат от проучванията на пет агенции, публикувани на 8 февруари, води Берсани с 34.9% от гласовете на анкетираните. Коалицията на Берлускони е втора с 28.9%, а на трето място е партията на Грило със средно 16.4 процента. Монти и приятели печелят симпатиите на 13.7%, а Ингориа – на 4.1% – на косъм над 4-процентния праг за членство в Долната камара. Други 30% от анкетираните все още не са решили за кого ще гласуват, или са се въздържали да споделят нагласите си. Средната грешка на петте анкети е около 3 процента.
Въпросът с Горната камара е доста по-комплициран и е от решаващо значение за бъдещия парламент. Защото дори блокът на Берсани да спечели изборите за Камарата на представителите, това е малко вероятно за Сената, а всички закони задължително се гласуват с мнозинство и в двете камари.
Решителните битки за Сената ще се водят в районите на Ломбардия и Сицилия, които традиционно подкрепят десните, и Кампания. В Ломбардия, където ще се гласува и за губернатор, коалициите на Берлускони и на Берсани имат по 34.4% средно според последните осем проучвания. В Кампания Берсани води със средно 33 срещу 29.8% на Берлускони от шест анкети. В Сицилия начело е Берлускони с 30.7% срещу 28.5% за Берсани. Резултатите и в трите региона са прекалено близки и са в рамките на средната грешка от проучванията.
За да е пълна победата му, Берсани трябва да спечели в Ломбардия, Сицилия и Кампания, което ще му отреди 158 места в Сената. Ако загуби Ломбардия, ще е необходимо да победи във всички останали основни региони (включително и във Венето, където, според анкетите, Берлускони има 7% преднина).
Възможните изходи от вота на 24-25 февруари
– мнозинство на блока на Берсани в двете камари на парламента, което ще му позволи да състави правителство без подкрепата на центристите на Монти. Макар че Демократическата партия заяви, че дори при такъв изход ще е готова на сътрудничество с алианса на бившия премиер;
– мнозинство на левоцентристите само в Камарата на представителите, което налага коалиция с Монти. При такава конфигурация е твърде възможно да се обтегнат връзките на Берсани с Вендола, който се очаква да вкара в Сената между 11 и 18 депутати. Берсани и Монти могат да минат и без сенаторите на Вендола само ако левоцентристите спечелят поне един от трите основни региона, по изчисления на анализатори на агенция Блумбърг. Засега и Вендола, който иска ревизия на някои мерки на Монти, и Пиер Фердинандо Касини – един от основните партньори на премиера в оставка, изключват следизборно споразумение между двата блока. Берсани пък държи в евентуална бъдеща коалиция да участва и Вендола;
– левоцентристите печелят мнозинство в Долната камара и губят и трите ключови италиански региона или коалицията на Монти не успява да вкара достатъчно сенатори, за да осигури мнозинство на Демократическата партия. Това означава Берсани да търси коалиция с Берлускони за Сената. Или пък президентът Джорджо Наполитано да свика нови избори или да назначи служебен кабинет, който да проведе най-неотложните реформи, включително и да промени избирателния закон, преди да се проведе нов вот.
Последните сондажи за Горната камара, публикувани на 8 февруари от агенция SWG, в които не са взети предвид шестимата сенатори, които избират живеещите зад граница италианци, сочат 146 места за Берсани и 21 – за Монти, което прави общо 167 депутати.
Какви са пазарните очаквания?
– победа на Берлускони и в двете камари е почти невъзможна, според анализатори на Eurasia Group. Те обаче не изключват десноцентристите да спечелят мнозинство в Сената. Eurasia дава 50-60% вероятност за коалиция Берсани-Монти, която трудно би продължила започнатите амбициозни структурни реформи;
– най-вероятният и на-благоприятен сценарий е коалиция между Берсани и Монти, според икономисти на Уникредит. Подобно е становището и на колегите им от английската Барклейз кепитъл. Макар че и двете банкови групи се съмняват дали подобно сътрудничество ще позволи да се реформира икономиката на страната;
– базовият сценарий на анализатори от Медиобанка, публикуван на 18 февруари, е слабо правителство на Берсани и Монти, което вероятно ще бъде принудено да включи и други по-малки партии. Което увеличава риска от нови избори. Евентуален огромен успех на движението на комедианта Грило или на Берлускони пък ще изплаши пазарите и ще качи разходите за обслужване на италианския дълг, което би било идеалното извинение за страната да кандидатства за програмата на Европейската централна банка за покупка на държавни облигации. Така че този най-песимистичен сценарий може парадоксално да се окаже най-добрият начин за Италия да се намеси в спасителната операция.
