Високото напрежение в енергетиката, което се натрупа през последните седмици, ескалира и избухна в политическа криза. Нито посочените с пръст за виновници електроразпределителни дружества, нито обещанията за намаляване на цената на тока от 1 март с 8% успяха да изиграят ролята на вентил. Вината за високите сметки обаче не бива да се търси само в последната брънка от веригата производство – пренос – разпределение. Необходимо е да се вгледаме малко по-внимателно в Националната електрическа компания (НЕК), която през последните години се превърна в
черната дупка на енергийния сектор
nbsp;
Именно през тази компания минава електроенергията, която произвеждат централите, след което тя я продава на ЕРП-тата, преди да стигне до потребителите. Енергоразпределенията няма откъде другаде да купят ток освен от т.нар. микс на НЕК (комбинация между евтин ток, произведен от държавните централи – АЕЦ Козлодуй и ТЕЦ Марица-изток 2, и скъпия от останалите производители). Но поредица от управленски решения доведоха тази фирма до сегашния технически фалит.
НЕК има 700 – 800 млн. лв. неразплатени сметки към производители на електроенергия. Тя участва в проекта за АЕЦ Белене, без да притежава лиценз за това, заяви през седмицата Ангел Божилов – енергиен експерт и собственик на компанията за търговия с ток ОЕТ. По думите му, независимо че НЕК по закон трябва да изпълнява функцията на обществен доставчик, тя реално абдикира от тази си роля. Например не използва пълноценно капацитета на водноелектрическите централи, които са част от активите и.
Справка в сайта на дружеството показва, че то разполага с 35 ВЕЦ-а с обща инсталирана мощност от 2811 мегавата. Или почти колкото АЕЦ Козлодуй, когато работеше на пълна мощност с шестте си блока. И пак в официалните документи на НЕК черно на бяло е записано, че
приносът на тези близо 3 хил. мегавата
в общото електропроизводство е малък , тъй като се използват за поемане на върховото натоварване (т.е. само в случай, че някоя от базовите централи се изключи от енергийната система). Въпросните мощности са строени преди десетки години (но бяха основно рехабилитирани) и повече от тях вече са счетоводно амортизирани и се водят при НЕК на нулев баланс. С други думи, цената на електроенергията, която те произвеждат, е много ниска – от порядъка на 15 лв. на мегаватчас, или приблизително колкото евтиният ток на АЕЦ Козлодуй.
За последните пет години нетната използваемост на тези централи е едва 8 процента. Дори Гърция, която не се слави като особено богата на водни ресурси страна, може да се похвали с двойно по-голяма употреба на ВЕЦ-овете си. Досега у нас отдавна трябваше да са изградени газови централи, които да гарантират баланса на енергийната система в кризисни ситуации, вместо за това да се използват водноелектрическите централи, смята Божилов.
Изобщо енергийната политика в хидроенергетиката е изцяло сбъркана. Показателен пример е
продажбата на каскадата Санданска Бистрица
nbsp;
с обща мощност от 56.4 мегавата. През 2002-ра кабинетът на Симеон Сакскобургготски сключи сделка с настоящия собственик на електроразпределителните мрежи в Североизточна България – Енерго Про , за 2.7 млн. лева. Сега на същата тази каскада се плаща по над 100 лв. за всеки мегаватчас и това влиза в крайната цена на тока, която плащат всички потребители.
Още по-странното е, че година по-късно правителството, което продаде и ЕРП-тата, започна да строи 80-мегаватовия ВЕЦ Цанков камък. Хидровъзелът още не е в експлоатация, но цената му набъбна до 1 млрд. лв. и висна като воденичен камък на шията на НЕК.
Въвеждането на поредните такси в сметките за ток (бел. ред. – невъзвръщаеми разходи), които учудиха българските граждани, са опит да се спаси НЕК. Компанията се разглежда в последните 15 години като някакъв тип свещена крава. Може би аналогията не е правилна, тъй като обикновено ние доим кравите, но в случая кравата дои нас. Време е да се вземат кардинални решения за тези звена по веригата, каза още Божилов.
Парадоксално е и че НЕК притежава общо четири лиценза, издадени от ДКЕВР – за производител на ток, оператор на мрежите, търговец на електроенергия и обществен доставчик. Нещо, което категорично противоречи на правилата за либерализация, налагани от Европейския съюз. Още през май миналата година консорциумът между американската инвестиционна банка HoulihanLokey, международната юридическа кантора Whiteamp;Case, българската Entrea Capital и адвокатската фирма Камбуров и партньори бе избрана за консултант при отделянето на Електроенергийния системен оператор от НЕК. Договорът им е за 4.3 млн. евро, но резултатите от дадените милиони все още ги чакаме.
Друга голяма недомислица в енергетиката ни е Българският енергиен холдинг. Тази структура бе създадена по времето на Тройната коалиция с обещанията, че ще получи по-добър кредитен рейтинг, а оттам и по-добри условия за привличане на заемните средства, необходими за рехабилитиране на енергийните ни мощности, намаляване на емисиите въглероден диоксид, изграждане на нови централи, използващи възобновяеми източници, и подобряване на енергийната ефективност. Всичко това се оказа само прах в очите. Реално
ползата от холдинга в момента е никаква
nbsp;
Енергийният шампион се превърна в една дублираща структура с високоплатени служители. С единствената задача да събира дивиденти от дъщерните си дружества. Както и всички търгове на подопечните му енергийни фирми да минават през неговата санкция.
От 2010 г. Мини Марица-изток се опитва да си купи инертни материали чрез обществена поръчка, но все не успява, защото нещо се обжалва. В същото време по нареждане отгоре дружеството бе оборудвано с МТЛБ-та (бел. ред. – тежка верижна техника), за да дърпат крановете, ако случайно закъсат. Купиха ни и лодки, защото някоя умна глава е решила, че ако завали дъжд, рудниците могат да се наводнят. На нас не са ни необходими лодки, а помпи и тръби, тъй като трябва да вадим въглища, а не да плуваме. БЕХ е абсолютно паразитна структура, обясни председателят на миньорската федерация към КТ Подкрепа Владимир Топалов.
Абсурдите обаче съвсем не спират дотук. Мините в Маришкия басейн продават едни и същи въглища на всеки един от трите ТЕЦ-а в района – на държавната Марица-изток 2 и на американските Ей И Ес и Контур Глобъл. Във всеки киловатчас произведена електроенергия цената на въглищата е около 2.5 стотинки, а всеки приличен енергиен специалист знае, че горивната компонента формира 70% от крайната тарифа. Само че държавната централа продава всеки киловатчас по 6.6 стотинки, а за останалите два ТЕЦ-а тарифата е още по-висока. Къде отива горницата от цената, всеки сам може да си отговори.
Другият голям въпрос е какво става с
търговията със зелените сертификати?
В България те са регламентирани в специална наредба, приета още през 2006 година. Накратко казано, това са ценни книжа, които бизнесът, инвестирал във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), трябва да получава, както във всички останали европейски страни. Идеята е сертификатите да се продават на борсата и от печалбата да се възвръщат направените инвестиции за зелени мощности. Подобна схема вече се прилага успешно в Румъния и по този начин се спестяват по-високите сметки за ток на потребителите, заради зеления ток.
В България инвеститорите във ВЕИ не получават тези сертификати, които при нас се казват декларации за произход. Никой не е дал официален отчет пред обществото колко пари са получени от продажба на сертификати за зелена енергия и къде са те. А ние плащаме таксата за екотока в сметките си с презумпцията, че, видите ли, следваме целите на Европейския съюз, твърди Ангел Божилов. По думите му от сертификатите се е възползвала дъщерната компания на НЕК – НЕКО, която е регистрирана в Гърция. Въпросната фирма ги продавала в Италия на цени от 80-85 евро. Тази чиста печалба влизала по нейни сметки, а за българския потребител оставало да плаща по- високи сметки заради зеления ток.
Ако всички тези дефекти на енергийната ни система не бъдат отстранени още сега, те ще минират всяко следващо правителство. Проблемът е далеч по-сериозен, отколкото се изкарва днес, и няма как да се реши с една заплаха за отнемане на лиценза на ЕРП и няколко глоби. За съжаление обаче всички кабинети досега, без значение от техния цвят, просто се вписваха в статуквото и предпочитаха да не ровят много надълбоко.
