На 18 сутринта тъкмо отивах към контейнера за боклук, когато чух, че Дянков подал оставка. Така се зарадвах, че неволно изхвърлих лаптопа си вместо плика с празни бутилки и фасове…
После се запътих към едно кафене близо до Финансите. Да споделя радостта си с вътрешната опозиция на Дянков. И стана една среща – все едно след години сме се видели с хора, с които сме служили заедно и си хортуваме весело за едни всъщност безмилостни години. Но, така е, хората се разделят с неприятните си спомени с усмивка…
nbsp;
За някои хора в Министерството на финансите последният спомен е коледният купон през миналата година. Тогава в края на речта си Дянков се изцепил пред всички, че щом Лили Павлова може да стане министър, всеки може да стане. А Павлова, както се знае, е бивш кадър на МФ, т.е. целта била казаното да стигне до нея. Това шокирало хората в залата, но те вече били подпийнали и след като се разсмели със закъснение, бързо го забравили. Сега обаче си спомнят за това като показателен случай за поведението на самоуправеца Дянков. И се кефят, че съдбата се подигра него, като прати номинацията на Павлова в опразненото вицепремиерско кресло.
Така от дума на дума с приятелите от финансите започват да валят примери как през тези почти четири години Дянков е изправил министерството на нокти. Говорят за настанилото се редом с него чувство за несигурност, за постоянен диктат, за своеволията от приближените му към персонала, за излишните и смешни рестрикции, избиващи често в гавра с подчинените му. И за едни интимни неща, дето не са за казване.
Управлението на министерството в най-ново време изцяло зависело от триумвират, съвършено непознат за широката общественост. Главно място в триумвирата заемала Таня Георгиева, главен секретар на министъра. Един от активните борци срещу Дянков си спомня, че тази жена дълго време респектирала колегите си с железния пропускателен режим, който се изразявал в забрана да се ползва министерският вход откъм ул. Славянска. Тежко му на този, който влязъл през забранената врата. Тя лично следяла за това и гонела хората по устав. Друга високоотговорна работа, която тя изпълнявала, била да определя кой и кога има право да паркира на служебния паркинг на министерството.
Друг служител от съпротивата пък я помни с активната й позиция за това на хижа Гюлечица (база на МФ близо до Говедарци) да се монтира джакузи за изнурените тела на ръководството. Таня Георгиева, бивша секретарка, участвала в изработването на системата за допуск с магнитни карти и майстор на ксероксните услуги, обаче не могла да се пребори за любимата си релакс придобивка.
Тя обаче си довела другата участничка в триумвирата – нейната приятелка Петя Иванова, първоначално като началник на отдел Човешки ресурси, впоследствие директор на дирекция. Протежето била нещо като психотерапевт на подложените на гонение служители. Когато им връчвала заповедите за съкращение, тя не проявявала излишна колегиалност, а само доброжелателно съветвала жертвите: Не обжалвайте, няма да спечелите, само ще си дадете парите. Въпреки това голяма част от пострадалите хора спечелили делата си срещу Дянков.
Третият член на триумвирата, Анатоли Велков, бил редови ГЕРБ-аджия, който бързо израснал до директор на Финансово управление на собствеността. Когато Дянков открил прословутия фитнес през 2010 г. на приземния етаж, Велков веднага започнал да предлага придобивката и на гаджето си. Той се чувствал лично отговорен за трудовата дисциплина. Не става ясно обаче дали той в качеството си на представител на собственика е докарал нещата дотам, че Дянков да стане за смях в цялото министерство с резиденция Кричим. През юли миналата година Министерският съвет гласува да прехвърли имота под управлението на финансовото министерство, след като в началото на юни ВКС отхвърли иска на бившия премиер Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза за възстановяване на собствеността на бившия царски дворец и ниви от 371.5 дка.
Тук се хванете за коремите, да не ви споходи херния от бурен смях. Дянков, след като назначил на щат към Министерството на финансите целия персонал на резиденцията, започнал да продава гнили ябълки, второ качество, по 40 ст. килото и пъстърва по 6 лв. , произведени от тамошното стопанство. След предварителни списъци кой какво иска да яде от Обетованата земя идвал камион и започвало разнасяне на съестните продукти по стаите в министерството.
Чичо Том Справедливия, както се шегуват от съпротивата, умело прилагал принципа на ябълката и тоягата. Само че за едни имало ябълка, а за други – тояга. Според твърденията управленският модел на този човек се базирал единствено на личната злоба и чувството за непогрешимост.
Незнайно защо си бил набелязал предишния шеф на КФН Петър Чобанов и така орязал бюджета на КФН, че го принудил да клекне. Колегите в КФН бяха принудени да си направят график за неплатени отпуски, за да може да се съберат пари и да се платят вноските в международните организации, в които членува КФН, спомнят си служители на МФ. Така си бе нарочил и Миро Найденов, земеделският министър, но в последния момент Бойко го спаси.
Служители на ведомството подкрепят с конкретни случки твърденията си, че Дянков най-лицемерно ги лъжел, гледайки ги в очите. На събирането в столовата на министерството по повод рождения ден на министъра той говори благо около 5 минути: Колеги, вече приключихме структурните промени в министерството, напрежението трябва да стихне, реформите свършиха, край на съкращенията, местенията, сливанията, спокойни бъдете…, и т.н. Даже казва нещо за вдигане на заплатите след съкращенията на ненужните бройки. Една седмица след това той пуска нов устройствен правилник на министерството. През лятото успокоените хора излизат в отпуск и когато се връщат, разбират, че вече не са членове на колектива. Става дума за лятото на 2010 г., поясняват служителите. И изброяват до десет промени в Устройствения правилник през Ерата Дянков.
Ето и пример как се е работело, за да се оптимизират структурите по Дянковски. Той и Триумвиратът закриват важната дирекция Външни финанси, за да отстранят шефа й Лъчезар Стефанов. Горят юргана заради бълхата, махат цяла дирекция, за да съкратят един качествен служител. Наскоро след това дирекцията възкръсва като Феникс с ново име: Международни финансови институции и сътрудничество. Накрая се оказва, че цялата врътка се прави заради това тогавашната заместник-министърът на финансите Боряна Пенчева да уреди своето протеже – Женя Динкова.
Не остана читав шеф на дирекция, жалват се от съпротивата. Те припомнят традициите в това министерство – хора от най-ниското стъпало да израстват до високи постове чрез грижи и стимулиране на кадърните и лоялните. Като се почне от министъра на финансите по Тодор Живково време Белчо Белчев, мине се през Светослав Гаврийски, Димитър Костов, Кирил Ананиев, Пламен Орешарски, Любомир Дацов и се стигне до Гергана Беремска и Яна Пальова. Това са все дългогодишни служители на финансовото министерство.
Дянков като че ли мразеше такива хора. Затова в политическия си кабинет постави на ключови места случайни хора със средна възраст 25 години, коментират чиновниците.
Те го критикуват и за пискливия популизъм – да ореже заместник-министрите на финансите от шест на двама. Дянков махна дори длъжността ресорен заместник по приходната част. Много му било интересно и искал да навлезе в тази област, обяснил той.
Това разстрои нормалната работа на министерството, разкъса вътрешните връзки в него. Много дирекции се стовариха директно на негово подчинение. Останаха, така да се каже, без посредник – заместник-министър, който да има постоянен допуск до Дянков и след като подреди по важност проблемите, да му ги докладва. По нетърпящи отлагане въпроси някои шефове на дирекции висели със седмици пред вратата на министъра. Това постигнал Дянков, след като решил да прави структура на МФ, подобна на тази на спортното министерство.
Борецът за свиване на разходите, премахнал портретите на предшествениците си от централното стълбище на министерството, всъщност бил щедър към лукса. Още при встъпването си в длъжност министър Дянков направил забележка, че червените килими са много мръсни и заръчал да ги изперат. После ги сменил с нови зелени. Той лично разпоредил да се ушият, но преди това да се съгласуват с него униформите на охранителната (външна) фирма, която варди сградата на Раковски…
По отношение на командировките обаче Дянков бил стигнал големи висоти. От десетилетия заместник-министрите одобрявали предложенията на директорите на дирекции за командироване на служители. Министърът само механично подписвал. Дянков обаче лично се заел да отсява мераците за чужбина. Така, често без никакви мотиви, той парафирал НЕ! на служители, които дълго време се готвели за изявите си навън, били одобрени по каналния ред. Въпреки че те най-често пътували до Брюксел, и то за ден-два, а не за шопинг.
В същото време Дянков не пропускал да измисли екзотична командировка за своя и за рождения ден на Ирина Велкова. Понеже интимните сладострастия не са във философията на вестника ни, няма да разказваме какво се говори за отношенията й с министъра, но миньончето е дало доста за управлението на министерството. Говори се поне за две-три сигурни назначения.
Сред любимците на бившия чиновник от Световната банка и вече бивш вицепремиер за дълго време била една куца котка, порода улична превъзходна, която той приютил в кабинета си и към която се отнасял с по-голямо внимание, отколкото към който и да било редови служител в министерството. Нейната тоалетна била досами бюрото му. Докато един ден съветничката и любима Ирина Велкова не цъфнала с подарено от него кученце. И на което той трябвало да раздава целувки под заповедите на близката до сърцето му: Мони, цункай Джиджи.
Такива неща се говорят за Бога на финансовата стабилност.
Който беше пометен от протестите на милионите финансовонестабилни граждани на тази опърпана страна.
