Раздадоха порциите на бизнес аташетата

Бившият кмет на Бяла Илиян Цонев заработва добре в руската столица Москва.

Ех, да ти пипна аз тебе солунската митница и не ми трябва много: само две години, две годинки само да ме оставят управител или оценител на митницата, па ела хортувай ти сетне с мене… Солунската митница! Калифорния, да я вземе мътната!

nbsp;

Мнозина българи бленуват по описаната от Алеко Константинов идея за келепира – ако не от митницата, то поне от досега с чужбина, но малцина са богопомазаните, сбъднали тази мечта. Сред тях определено са представителите на Службите по търговско-икономическите въпроси (СТИВ). Добре платени командировки зад граница, малко работа и сладката възможност да спретнеш някой алъш-вериш на частно покрай държавната служба. Затова титулярите за тези места далеч не се избират случайно. Обикновено са все другарски назначения на хора, които след изтичането на мандата им хич

не горят от желание да се връщат в България

nbsp;

на заплата от 800-900 лева.

Въпреки всички обещания за прозрачност в работата и оценяването на тези служби нито едно правителство досега така и не се осмели да хвърли камък в блатото. Кабинетът на ГЕРБ също бързо се вписа в утвърдения от години модел.

През 2011-а отговарящото за търговските служби Министерство на икономиката организира конкурси и избра 20 нови бизнес представители на страната в чужбина. Причината бе – незадоволителни резултати и изтичане на мандата на старите. Нарушения уж не бяха открити, но още по време на управлението на тройната коалиция стана известно, че наши бизнес аташета са напускали самоволно работните си места, без да уредят наемите за жилищата и офисите си или свои плащания към банки. Имаше и случаи, когато дори фирми, отдаващи коли под наем, не бяха получили дължимите им суми. Сред другите пропуски бе и неспазването на сроковете за подготовка на месечните отчети, на годишните планове и тяхната актуализация. Установено бе дори, че външнотърговски представител няколко години подред е представял един и същ годишен план. Затова тогавашният икономически министър Трайчо Трайков съобщи, че сериозно се обмисля намерението отчетите на търговските аташета да станат публични и да се обявяват на интернет страницата на ведомството, а заплащането им да се обвърже с резултатите от тяхната работа. Добре замислено,

но изобщо неизпълнено

nbsp;

Година по-късно наследникът на Трайков – Делян Добрев, излезе с ново двайсет: работата на СТИВ да се оценява по съвсем различен начин, със запитвания от администрацията, които обаче ще са прикрити с измислени имена и имейл адреси на български фирми. Според това как всеки от представителите е реагирал на апела за помощ ще се поставя оценка за дейността им.

От напъните и на Трайков, и на Добрев нищо добро не излезе, но пък от свои източници в.БАНКЕРЪ научи, че управляващите в оставка са решили тихомълком да удължат с една година мандатите на част от търговските аташета. Обърнахме се към Министерството на икономиката с искането на получим повече информация по темата, но там

не бяха особено словоохотливи

nbsp;

Обясниха ни, че на заседание на Атестационната комисия в края на януари са били прегледани сроковете на командированите служители в търговските служби, които изтичат през 2013-а, и на министъра на икономиката са представени предложения за продължаване на мандата на някои от тях. Толкоз. На зададените повторно конкретни въпроси – кои служители са предложени за продължаване на мандата и на какви основания, получихме следния отговор:

Атестационната комисия е разгледала изтичащите през 2013 г. срокове на командировки на 12 служители. Тя е предложила удължаване на срока на командировките на седем от тях, като за една дестинация е предложено временно удължаване на срока до края на месец август 2013 г. до реализиране на процедура подбор. Направените предложения са въз основа на проведен анализ и атестация на работата на служители в СТИВ и с оглед необходимостта от осигуряване на ефективното функциониране дейността на службите, при отчитане на приоритетите на страната, спецификата на приемащата държава и/или характера на изпълняваните задачи.

С аргумента, че докато не приключат административните процедури, не могат да ни кажат на кого ще бъде удължен мандатът, деликатно ни отрязаха за повече информация.

На пръв поглед

изглежда, че законът е спазен

nbsp;

Според постановление № 105на Министерския съвет от 31 май 2012-а срокът, за който служителите са командировани дългосрочно в задгранично представителство, е четири години. Този период може да бъде удължаван след съгласуване с министъра на външните работи с не повече от година, но това се прави само по изключение, като се посочват причините. При липса на конкурентни кандидати пък задграничният мандат може да бъде продължаван последващо за срокове, не по-дълги от една година, след проведена процедура на подбор. Тоест, все вратички, даващи възможност решенията за назначаване на сладката работа в чужбина да се взимат субективно, без значение кой как си е вършил работата.

Под сурдинка из етажите на властта се говори, че при годишното атестиране на аташетата се откриват достатъчно нарушения за прекратяване на трудови договори и даже за дисциплинарни наказания, но началниците си затварят очите, защото знаят, че

ще настъпят нечие протеже

nbsp;

Запознати дават пример с последния приключил конкурс, проведен през пролетта на 2012-а за представител на търговската служба в Отава – Канада, който е спечелен от Десислава Драгнева измежду десетина други кандидати. Дотогава тя е юристка в частна фирма, която няма опит в търговската дипломация. Вместо конкретен отговор на специфичните въпроси за работата на СТИВ тя блестяла с непрекъснато цитиране на нормативни актове, но е класирана категорично на първо място. Далеч пред хора с доказано по-голям опит и стаж. Малка подробност е, че госпожа Драгнева е съпруга на шефа на правната дирекция в Министерството на икономиката и енергетиката Веселин Драгнев. В интерес на истината, след спечелването на честния и прозрачен конкурс от жена му той напуска ведомството (вероятно за да не бъде обвинен в конфликт на интереси) и се впуска в новия живот в Канада.

Бизнес аташе на страната ни в Тел Авив от 2011-а пък е Владимир Велков. По коридорите на икономическото министерство се носи мълвата, че и той печели конкурс през декември 2010-а, след като останалите сериозни претенденти не са допуснати до устния изпит. Така Велков е единственият изкарал писмения. Иначе

Владимир е брат на Мариана Велкова

nbsp;

добре познатата на читателите на БАНКЕРЪ директорка на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия и бивша ръководителка на инспектората на Министерството на икономиката.

Странни неща се случват и с бизнес представителството ни в руската столица. Негов ръководител е Илиян Цонев – бивш кмет на гр. Бяла, Варненско. След загубата на изборите през 2007-а министърът на тройната коалиция Петър Димитров – водач на областната партийна организация на БСП – Варна, го назначава за шеф на службата в Москва, макар че там вече има двама други служители, далеч по-опитни от него. Ако се съди по слуховете, сам Цонев не можел да напише дори едно писмо на руски, а като заговорел на някой семинар, присъстващите българи се червели от познанията му. Отлично информирани източници заявиха за БАНКЕРЪ, че през по-голямата част от времето си бившият градоначалник на Бяла се занимава с посредничество за

продажбата на недвижими имоти

nbsp;

по българското Черноморие на богати руснаци. Попитахме икономическото министерство дали имат информация за подобен аспект от дейността на Цонев в Русия, но оттам ни препратиха към декларациите му по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, публикувани на интернет страницата на ведомството. Естествено, в официалните документи такива неща никой не споменава. Явно обаче хората на Делян Добрев са били доволни от работата на Илиян Цонев, тъй като от 1 февруари тази година кадърът на БСП е назначен и за директор на Центъра на промишлеността на Република България в Москва на мястото на ген. Кирил Мазнев. Там са регистрирани 80 български представителства и поне 10-15 физически лица, които осъществяват стокообмен с Русия.

Голям експерт трябва да е и бизнес аташето ни в Копенхаген Йоханес Крикорян – син на ексдепутата от НДСВ Рупен Крикорян. През 2010-а той спечелва конкурс, организиран от Министерството на икономиката, като другите конкуренти не са допуснати до устния изпит или получават с две единици по-ниски оценки на писмения.

Могат да се приведат още много подобни примери, илюстриращи отношението на управляващите към една толкова

важна за икономиката сфера

nbsp;

Поддържаме ненужно търговско представителство в Хавана, а беше закрит офисът в Мексико, който можеше да бъде акредитиран за всички държави в региона. Имаме бизнес аташе в Подгорица, а нямаме в Тирана и в Прищина, където търговските ни интереси са много по-големи, коментират специалисти.

Ключова роля при всички тези важни решения на министерството очевидно се пада на директора на дирекция Външноикономическа политика Диана Найденова, оцеляваща

при деветима поредни министри

nbsp;

на икономиката. Според служители на ведомството отговорностите за всички преговори по търговски споразумения и нормативни актове с международен характер са предоставени в ръцете на юристката, което пък поставя въпроса какво точно прави ресорният заместник-министър Иво Маринов? Както е тръгнало, той ще остане на тази длъжност и при очертаващия се вече служебен кабинет, а също и Найденова.

Другият важен човек при подбора на търговските аташета е главният секретар Владимир Туджаров. Той обаче е подал молба за освобождаване по лични причини, считано от 1 февруари 2013 година. Случайно или не, напускането му съвпада с новото назначение на Илиян Цонев в Москва.

Цялата тази ситуация донякъде обяснява нежеланието на икономическото министерство да се впуска в подробности как и защо се назначават и преназначават бизнес аташетата. А за публичност на докладите за реално свършената от Службите по търговско икономическите въпроси работа явно има още дълго да чакаме.

nbsp;

nbsp;

nbsp;

По данни на икономическото ни министерство в момента имаме 54 действащи търговски представители в 48 града на 40 държави. През 2010-2011-а е била възстановена дейността в Шанхай, Ханой, Тел Авив, Сеул, Копенхаген и Хага, а пък през 2012-а и в Сао Паулу и Лос Анджелис. Открити са били служби по въпросите на туризма във Франкфурт и Москва.

За издръжката на хората, отговарящи за програмата Реализация на експортния потенциал и участие в търговската политика на ЕС, ведомството харчи немалко пари, които непрекъснато нарастват. За 2011-а за персонал, издръжката му и необходимите капиталови разходи то е дало 12.79 млн. лв., за миналата бяха предвидени – 13.17 млн. лв., а за тази в бюджета му са записани над 13.5 млн. лева. По-голямата част от тези суми отиват именно за търговските ни представителства зад граница.

В същото време вместо обещания от досегашните управляващи ръст на чуждестранните инвестиции през 2012-а вложенията в страната са били доста под нивото от 2011-а. Поне това става ясно от публикуваните преди дни данни на БНБ. Според тях в България са влезли 1.39 млрд. евро при 1.74 млрд. евро година по-рано. При тази ситуация е трудно да повярваме, че сценарият за 2013-а, който предвиждаше чуждестранните инвестиции да надминат 2.5 млрд. евро, ще се сбъдне. Особено на фона на сегашната нестабилна политическа обстановка. Според експерти липсата на редовно правителство и ясна икономическа програма ще доведе до отлив на инвеститори, както се случи през 2012-а в Румъния. Което прави още по-належащ въпроса за промяна в работата на търговските ни аташета.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Ще успее ли ГЕРБ да състави правителство с първия мандат?

Подкаст