Спомен за гръмналия телевизор

Бойко към Станишев: “Ще ти го върна!”.

Имаше три години монолог от телевизора. Само че хладилникът победи телевизора , изфука се уж със собствена метафорична мисъл иначе суховатичкият любим ръководител на социалистите Сергей Станишев. Това се случи на 21 февруари в парламента веднага след като Бойко Борисов подаде оставка.

Хубава фраза и вярна. Интелектуална собственост обаче не на Станишев, а на политолога Арман Бабикян, който я роди пет дни преди него: Хората са на улицата от недоимъка, защото не могат да си платят отоплението и тока, но всъщност са заради ужасяваща мизерия и тоталната липса на справедливост. Накрая се случи единствено възможното – хладилникът изяде телевизора .

Шефът на Партията на хладилника тържествуваше. Най-после се извиси над дълго време търпяната харизматична просташка непосредственост на Оня от телевизора.

Аз съм фонтанът, Сергей Дмитриевич – падащата баня отсреща. Такива отровни трели му прати Директорът на фонтана още през 2007 г. при едно рязане на лента пред банята в Банкя още като кмет. И през всичките години след това.

nbsp;

По отношение на интелектуалната си мощ ходещият премиер и сам на себе си пиар неотдавна направи самопризнания пред стачкуващите миньори в ОЦК -Кърджали : Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме.

Да, не беше много умен. Да си назначиш за финансов министър чиновник от Световната банка, където боравят само със събиране, да му повярваш, да станеш десен дори повече от него, както твърди самият чиновник (който пък си няма хабер от българската действителност), да прави свръхстабилност, изтезавайки бизнеса и гражданите в обстановка на тежка криза, си е наистина простотия.

Но замисълът бил друг. В България всеки, който е от чужбина, е експерт. Колкото от по-далечна чужбината, толкова по-голям експерт.

Трябва да избягаме от порочното мислене, че някой стане ли партиец, веднага се превръща в маскара. Затова аз се оглеждам и в чужбина да изкараме такива хора, които да не са окаляни, да не са омаскарени, да не са зависими. Ето по този критерии – на внос от второ направление, е избран за финансов министър и вицепремиер Симеон Дянков.

nbsp;

За да може Бойко да дава съвети на изоставащите: Всяка държава, която е закъсала и иска помощи, ако преведе пенсиите и заплатите такива, каквито са в България, веднага ще си оправи дефицита. Да направят пенсиите, каквито са в България и след една-две години ще тръгнат нагоре.

Е, тръгнахме! От Орлов мост през парламента до Министерски съвет. И обратно. Всяка вечер.

Но Бойко не последва своята си скудоумица: Мойте [кучета] са страхотни, но са точно като българите – трябва здраво да се държат.

Що ги изпусна тогава, господин експремиер?

И още: Това да мачкаш Цветанов е все едно с голо дупе таралеж да мачкаш , изречено на 18 ноември 2010-а пред журналисти.

Е, видя се, че тия с голите задници смачкаха таралеженето и на Цветанов, и на Борисов, но най-напред на всенародния любимец Дянков. Въпреки че Бойко претърпя невидима за невъоръженото око метаморфоза. Преди ми беше най-любимо да отида на мач на Левски на Герена. По къси гащи и да люпя семки. Сега вече въобще не ми се ходи там. Ето това вече в мен е пречупената нормалност .

Неговата пречупена през пикселите нормалност стигна до пълна липса на самокритичност, до самозабравяне: Нямам коментар. Аз не съм го казвал официално и даже не си спомням, че съм го казвал. И да съм го казал, това си е мое право.

Нещо да разбрахте? Може би обяснението е в друг цитат: По принцип аз съм по-силен, така по-якичък, не прави лошо впечатление това… На срещата на премиерите в Гданск г-н Берлускони застана зад мен и започна с педи да ми мери гърба. Разтвори си ръцете и извика на всички в залата: Ето това е премиер, не е като вас!

Много си беше повярвал човекът: България има прекрасна външна политика към арабския свят. Като изключим, че завчера бих арабските посланици на футбол. Това казва Борисов след появила се месеци преди атентата в Сарафово информация за терористична заплаха срещу еврейски граждани в България. Да ви звучи като покана към бомбаджиите?

Едно време имах една любима карикатура. Един хърбаляк и един бабаит лежат на плажа един до друг. Немощният си татуирал на гърдите бицепсов мъжага, а силовият техник – мозък.

Ето как се говори с татуиран мозък примерно пред германски индустриалци, които каниш да инвестират у нас: За първи път сега се пропукаха организираните групи и пропяха в арестите или споделиха с нас в арестите и отидоха и посочиха трупове. Ние в момента разкриваме поръчкови убийства. Отиват и показват: Ей тука в тая ливада има труп, ей тука някъде го копахме. Колегата Цветанов с един багер копае и вади трупове!

Яко, а? Усетихте ли как инвестиционният климат у нас замириса на разложени човешки останки?

Какво да се прави, като Воля има, пари няма , казано още през януари 2010 година.

Иначе работеше. Само с усилена работа. Днес е събота и аз съм на работа, работя до 21 часа, имам срещи до 11 часа, а след това ще откривам паметник на Паисий Хилендарски. В 12 часа ще открия тържеството Ретро, а след това ще играя тенис.

Като го питаха от къде знае за далаверите в Мариците, Бойко каза: Имаме наши експерти, които познават този бизнес, защото той е много специфичен, а и, както е определението във физиката – насочен от движение на електрични товари, това е електричният ток, той минава и не се усеща.

Многопластова и сложна личност е доскорошният ни премиер. От една страна, той, като един нов Христос Спасител, предсказа края си: Всички чакат да се омаскарим като другите партии, но ако ние станем като тях, аз ще разпусна партията. Властта на мен не ми трябва. Това каза той при учредяването на партия ГЕРБ, 3 декември 2006 година. За да върне властта отново на народа на 21 февруари 2013 година. Властта ни е дал народът, днес му я връщаме.

От друга страна, си отиде толкова изненадан и съкрушен както гуруто си Тато. Когото боготвореше.

Мисля, че той е направил максимума България да се развива добре и да няма такива тежки инциденти както в Чехия и Унгария, където са умирали хора.

И още: … За Тодор Живков това, с което започваше и свършваше, беше държавата. Държавата, държавата, държавата… Само за това говореше. Беше му болно, като виждаше как всичко се разграбва и руши пред очите му. Как откраднаха банките, заводите, стопанствата, керемидите, тухлите на краварниците дори… Как изчезна напоителната система в селското стопанство, една от най-добрите в Европа. До тръба я откраднаха! Ако сега я имаше, земеделците щяха да са много по-добре.

Спиралата на Хегел, а? Всичко се повтаря в историята, но на ново, по-високо ниво.

Бойко го е казал по друг начин: Какъвто сам си направи живота човек, такъв ще бъде той. Така е направил чичо Пейо, като казал Дий! на кобилката. Тя тръгнала и той паднал. Тогава Бойко разбра как клокочи тенджерата под налягане в краката му. Здраво беше затиснал капака – услужливите медии, които го величаеха, вместо да изпускат парата на народното напрежение. Затова вентилът гръмна и отскочи толкова надалече. Във времето…

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Ще успее ли ГЕРБ да състави правителство с първия мандат?

Подкаст