След нова серия разговори, проведени този път в Анкара, канцлерът на Германия Ангела Меркел и турският й домакин Реджеп Ердоган установиха, че за пореден път не могат да се споразумеят по редица политически въпроси. Най-важният сред тях безспорно е половинвековната кандидатура за членство на Турция в Европейския съюз. Меркел даде да се разбере, че въпреки резервите й, процесът можел да продължи глава по глава, ако Турция изпълни определени условия. И ако това не беше достатъчно да ядоса Ердоган, тъй като такава практика глава по глава никога не е била прилагана на друг кандидат досега, Меркел добави още. Тя заяви, че турското правителство трябва да се придържа към споразумението от Анкара от 1963-а. Документът задължава южната ни съседка да отвори пристанищата и летищата си за кораби и самолети на Кипър. Това беше. Двамата лидери почти стигнаха до словесна престрелка пред международната група от журналисти, и то повече от веднъж. Ердоган даде да се разбере, че гръцки Кипър не представлява турците, Меркел повтори за Анкарското споразумение, а Ердоган се намеси и отново подчерта турската позиция.
Ангела Меркел заслужава поздравления. При все че е начело на страна, която приютява около 4 милиона турци, тя следва забележителен такт в обвързването на отношенията между Турция и ЕС с кипърския въпрос, все едно няма друг проблем между тях. Вярно е, че кризата в Европа и по-активната намеса на Анкара в Близкия изток допринесоха за смразяването на отношенията през последните няколко години. Истина е също така, че Брюксел губи политическите и икономическите лостове върху южната ни съседка.
Меркел повдигна още един стар въпрос, този за арестуваните журналисти и сериозните нарушения на човешките права. Ердоган контрира с липсата на сътрудничество в борбата с тероризма и в отговор на журналистическо питане федералният канцлер призна, че Берлин е направил някои грешки, но обеща в бъдеще да положи повече усилия. Меркел не пропусна и темата за религиозните свободи в Турция, като акцентира в частност върху християнското малцинство, и по-точно върху протестантите, и свободното функциониране на германски фондации в страната. Ердоган не намери за нужно да отговори по-сериозно.
Съществуват ли все пак някакви области, в които лидерите на тези два исторически съюзника да са съгласни един с друг? Да, разбира се. На първо място в краткия списък е бизнесът. Меркел, ескортирана от група германски инвеститори, се срещна с представители на местни икономически гиганти. Основната цел на разговорите беше разкриването на нови възможности в Близкия изток, Кавказ и още по-далеч. По този въпрос разногласия няма.
