Гледката, която се открива към Централния парк от жилището на 42-рия етаж на Кулата на Тръмп, струва 20 млн. долара. Дейвид Гилмър обаче, който го обитава от 18 години, възнамерява да се откаже от него. Превозвачите вече са опаковали мебелите и скулптурите от епохата на династията Мин, тайландските и бирманските статуи на Буда.
През живота си Гилмър е пропътувал 7 млн. мили по въздух и вода, основавайки около дузина компании за производство на стереосистеми, създаване на курорти, златотърсачество и търговия с бутилирана вода. Затова много добре знае кога е дошло времето да си събере нещата и да си тръгне.
Сега Гилмър е на 81 години и твърди, че вече над четири десетилетия се опитва да излезе в пенсия. Когато оглавявал хотелската верига Southern Pacific Hotel, той се обзаложил със свой приятел на дузина бутилки вино Chateau Lafite, че към 40-ата си годишнина ще зареже работата. Гилмър загубил, защото непрекъснато му се предоставяли нови и нови възможности в бизнеса. Никога не казвах: Чинията ми е празна. В нея сякаш от само себе си се появяваше нещо ново – обяснява предприемачът, който сега прекарва времето си между Ню Йорк, Лос Анджелис, Европа, Палм Бийч и Уакайя – неговия собствен остров от архипелага Фиджи.
Гилмър просто ненавижда да се повтаря в предприемаческата си дейност. Дейвид обича приключенията – обяснява 85-годишният Питър Манк, също канадец, председател на управлението на Barrick Gold и притежател на състояние от стотици милиони долари. – Когато оглавите компания, ви се налага непрекъснато да решавате нови проблеми, да общувате с нови хора и това в най-лошия случай ви стимулира, а в най-добрия – научавате много нови неща. Как по друг начин човек би могъл да постигне този ефект, когато е над 80 години?
Гилмър е обзет от страст към приключенията и пътешествията от ранна възраст. Баща му е успешен финансист, а майка му – оперна певица. Двамата предложили сделка на сина си. Те били готови да го пращат всяко лято в Европа, докато учи в горните класове и в колежа, но с условие – да разполага с 10 долара дневно и да пътешества сам.
След колежа Гилмър обикаля къщите, за да продава тенджери и тигани, предлагайки на купувачите да им приготви обяд, за да демонстрира качеството на стоката си. След това работи в Dansk Design и внася скандинавски домашни принадлежности, в които се влюбва по време на своите пътешествия. Някъде по това време Гилмър среща Питър Манк, млад инженер, който загледал момичето на Гилмор в един ресторант в Торонто. Така започва дружбата и партньорството на двамата, което продължава вече петдесет и пет години.
През 1958-а съдружниците основават компанията Clairtone за производство на Hi-Fi системи, които изглеждат повече като обекти на домашния дизайн, а не като обичайните стереосистеми. Емигрантът от Унгария Манк създавал електрониката, а Гилмър се занимавал с дизайна. Скоро техните стереосистеми, по 500 долара всяка, украсяват холовете на музикантите от Beatles, на Франк Синатра и на основателя на Playboy Хю Хефнър. След като през 1962 г. Clairtone става публична компания, партньорите започват да си сътрудничат с канадското правителство. В благородния си, но фатален стремеж да създават нови работни места, управниците преместват производството в Нова Шотландия, залагайки на производството на телевизори. Пет години по-късно компанията Clairtone рухва.
Манк и Гилмър фалират, но не се предават и през 1969-а основават фирмата Southern Pacific Hotel на архипелага Фиджи, като се възползват успешно от подема на въздушните превози. Партньорите намират инвеститори, купуват земя и откриват хотелски комплекси, използвайки паричния поток за придобиването на нови участъци. През 1980-а Манк и Гилмър продават своя бизнес за 150 млн. долара.
Но двамата вече имат нов проект и влагат парите си в рудник на север от Онтарио, който става основа на бъдещата компания Barrick Gold. Манк се занимава със счетоводството, а Гилмър убеждава собствениците на малки съседни рудници да продават активите си. Днес пазарната капитализация на Barrick Gold е в размер 32.5 млрд. долара, компанията е най-големият производител на злато в света и основният източник на доходите на Гилмър. Но този бизнес вече не го интересува: Стана много скучно, затова се оттеглих и започнах да се занимавам със собствени проекти.
Такива като Fiji Water например. Идеята му хрумва на игрище за голф на Фиджи, когато вижда как един от играчите изважда бутилка вода Evian. Помислих си, Господи, този човек е пропътувал 10 хил. мили, за да се окаже в едно от най-недокоснатите кътчета на земята и при това пие вода, докарана от промишлено развит континент, спомня си предприемачът. Гилмър проучва водните пластове на Фиджи, влага няколко милиона долара в сондажи и през 1996-а създава компания. Той изцяло се отдава на бизнеса, като лично подбира мениджърите, занимава се с дизайна на бутилките и с преговори за доставките.
Предприемачът не иска да харчи много пари за реклама, затова използва връзките си в Холивуд да популяризира водата си чрез филмите. Скоро неговите характерни квадратни бутилки се появяват в творби като Аферата на Томас Краун.
Пет години по-късно Fiji се нарежда на първо място по обеми вода, импортирани в САЩ, и продава по 7 млн. опаковки годишно. Този успех е придружен от шумни критики, че компанията лишава местните жители от достъп до техните най-важни ресурси и хищнически вреди на околната среда, превозвайки водата в бутилки до другия край на света. Гилмър възразява, че е направил най-хубавата вода в света по-достъпна и е донесъл на Фиджи толкова необходимите средства за изграждането на болници и училища, като е помогнал и за резкия ръст на туризма. През 2004 г. той продава компанията на милиардерите Стюарт и Линда Резник. Сумата на сделката не се разгласява, но според някои данни тя е в размер на 50 млн. долара.
А ето и новата фирма, или новото ястие в чинията на Гилмър. Wakaya Perfection е прах, произведен от корените на джинджифил. Гилмър установява, че той расте добре на плодородната вулканична почва край дома му. Той си спомнил, че майка му преди спектакъл задължително пиела джинджифилов чай, а след това изследва свойствата на растението да помага срещу прилошаване, мускулни болки, лошо храносмилане и стареене на кожата.
Гилмър говори предпазливо за достойнствата на праха, който произвежда, за да избегне претенции от медицински характер. Затова пък посипва обилно храната си с джинджифиловия продукт, разтваря го в напитките си, във водата във ваната си и не пропуска да натрие лицето си с него. Може би по тази причина Гилмър изглежда 20 години по-млад от своята възраст.
Прахът Wakaya Perfection се продава в интернет на цената на черния хайвер – бурканче с тегло 17 г. струва 24 долара. Предприемачът твърди, че благодарение на маркетинговата му стратегия скоро всички ще научат за неговия бранд. Но не бърза да издаде как точно ще стане това. Никой не е в състояние да популяризира стоката си по-добре от Дейвид – разсъждава Манк. – Ако човек го слуша как разказва за своя джинджифил от Уакайя, може да си помисли, че джинджифилът изобщо не е съществувал преди него. По думите на Гилмър Wakaya Perfection е последното му начинание: Това ще бъде моето наследство. След това самият аз ще се превърна в прах, който ще бъде разпръснат над острова.
