На 5 март през 1868 г. започва процедура на импийчмънт на президента на САЩ Ендрю Джонсън (Andrew Johnson) (29 декември 1808 – 31 юли 1875 г.). Той е шестнадесетият вицепрезидент и седемнадесетият (15 април 1865 ndash; 4 март 1869 г.) държавен глава на САЩ, след като поема президентството след покушението срещу Ейбрахам Линкълн.
Джонсън управлява по време на Реконструкцията, настъпила след Гражданската война в САЩ. Снизходителното отношение към победените отцепници от една страна, а от друга – наложеното от него вето върху законите за гражданските права, го вкарват в тежък конфликт с републиканците. Той води дотам, че Камарата на представителите го импийчва (отстранява от длъжност) през 1868 година – той е първият в историята президент, който е импийчнат.
На 5 март 1868 година е съставен съд за импийчмънт в Сената, който има за цел да изслуша и разгледа обвиненията. Подготвени са 11 обвинения и процедурата продължава три месеца. Защитата на Джонсън се опира на разпоредба в Закона за структурата на кабинета, според която настоящите министри (секретари) ще запазят постовете си до изтичането на мандата на президента, който ги е назначил. След като Линкълн е назначил Стантън, то това означава, че законът се прилага по описания начин за него. При гласуването в Сената за виновен са 35 сенатори, а за невинен – 19, с което не достига един глас, за да бъде отстранен от длъжността си. Има две гласувания в Сената: първото е на 16 май 1868 г. по 11 обвинения, а по останалите десет обвинения – на 26 май.
Джонсън е първият президент, подложен на импийчмънт, до импийчмънта на Бил Клинтън на 19 декември 1998 година.
Импийчмънт (от англ. – обвинение, дискредитиране) се нарича процедурата, с която законодателен орган официално подвежда под отговорност лице, което е висш представител на властта, за държавна измяна, корупция или друго тежко престъпление. Импийчмънт невинаги означава отстраняване от длъжност – това е само формалното отправяне на обвиненията, подобно на обвинителния акт в наказателното право, и е само първата стъпка за евентуалното отстраняване. След като лицето бъде подложено на импийчмънт, законодателният орган провежда гласуване за вината му, което, ако е успешно, води до отстраняването му от длъжност.
Практиката показва, че на импийчмънт обикновено биват подложени само такива висши чиновници, за които бъдат доказани особено сериозни злоупотреби с положението им във властта.
Една от традиционните форми на импийчмънт съществува в законите на Англия, където процедурата за последно е била провеждана през 1806-а. Такива възможности са предвидени и в законите на много други страни по света, например САЩ, Бразилия, Русия, Филипините и Република Ирландия.
Процедурата се задвижва по инициатива на Камарата на представителите, която приема решение за виновност на президента. Окончателният акт за отстраняването му се взема на заседание на Сената, под ръководството на председателя на Върховния съд.
Конгресът на САЩ използва правомощията си за импийчмънт само в крайни случаи. В 62 пъти от 1789-а насам е била започвана процедура по импийчмънт, която е била изпълнена докрай само за 16 лица на федерални постове.
Българската конституция не използва термина импийчмънт. Народното събрание може да повдигне обвинение срещу президента с мнозинство от поне 161 (от общо 240) народни представители. Ако установи държавна измяна или нарушение на Конституцията, Конституционният съд прекратява пълномощията на държавния глава.
Президентската институция в България е относително млада – от 1990 г. до 2013 г. само с три президента от четири мандата.
За импийчмънт на Георги Първанов по време на втория му мандат (2007-2012 г.) многократно са предлагани аргументи, но подписка за процедура се събира през март 2010-а. На 31 март предложението е отхвърлено заради недостатъчни шест гласа в парламента.
