След като зачеркна АЕЦ Белене, парламентът направи същото и с нефтопровода Бургас – Александруполис . След активни дебати в четвъртък (7 март) мнозинството от ГЕРБ успя да наложи на първо четене денонсирането на междуправителственото споразумение с Русия и Гърция за строежа на петролопровода. Вземането на окончателното решение пък бе отложено за следващата седмица.
Договорът за тръбата бе подписан в Атина през март 2007 г., но на 7 декември 2011-а министърът на финансите Симеон Дянков обяви, че България ни излиза от проекта. Сега, макар и в оставка, той отново дойде в пленарната зала, за да защити решението на кабинета Борисов. Пред депутатите Дянков за пореден път обясни, че още през 2009-а на общо събрание на акционерите на съвместната компания Транс Балкан Пайплайн е установено, че начинанието е търговски неосъществимо и неприемливо за банково кредитиране, тъй като няма гаранции за осигуряване на необходимите количества петрол.
При най-благоприятната схема петролопроводът ще струва 6.8 млрд. долара, при средния вариант – 7 млрд. долара, а при трудния – 7.9 млрд. долара. Това означава, че страната ни трябва да осигури между 1.5 и 2 млрд. долара, за да финансира своето участие от 24.5 на сто. Като сметнете тези огромни разходи и какво евентуално би получила България – 30 млн. долара годишни приходи от транзитни такси, се вижда, че проектът не е в неин интерес, обясни Дянков.
Позицията на ГЕРБ бе подкрепена и от депутатите от Синята коалиция, а от другата страна на барикадата очаквано застанаха от БСП.
Има проектна компания и ако не може да намери пари, проектната компания решава, че не може да реализира проекта. Защо се навираме в това с политически акт България да излезе от проекта? За да платим неустойките ли? Защо ни е необходим този ход? Защо Русия не излиза? Защо Гърция не излиза? Те ще поискат неустойки, изтъкна червеният депутат и бивш енергиен министър Петър Димитров.
След излизането си от Бургас – Александруполис страната не е спряла да налива пари в него. През март миналата година – чрез емитиране на акции, правителството даде 1.8 млн. лв., а няколко месеца по-късно бяха отпуснати още 150 хил. лв. за увеличаването на капитала на Проектна компания нефтопровод Бургас-Александруполис БГ ЕАД чрез емитиране на 1500 нови акции. Въпросното дружество е акционер в международната фирма Транс Балкан Пайплайн Б. В.
nbsp;
Меморандум за съвместна работа по развитието на Южния газов коридор подписаха в началото на седмицата международният консорциум за изграждането на газопровода Набуко и азерско-турската компания, която разработва Трансанадолския газопровод (TAНАП). Плановете са двете тръби да се свържат на българо-турската граница и по тяхната мрежа да се транспортират количества газ от азерското находище Шах Дениз II, което ще заработи от 2019 година. Очаква се през юни фирмите, експлоатиращи залежите в Каспийско море, да решат дали ще транзитират газа си през Набуко или през конкурента му – Трансадриатическия газопровод през Гърция, Албания до Италия. ТАНАП ще минава през турска територия, а Набуко ще продължава през България, Румъния и Унгария до австрийския разпределителен център Баумгартен.
