Популизъм, лицемерие, изчерпано обществено доверие… Ей тези думички (без да броим изречените, но които е неприлично да се изписват) се чуваха най-често в парламента през седмицата. Те, по всичко личи, ще са думите, с които ще си отиде 41-вото Народно събрание. В последните дни на този парламент на народните избраници определено не им се работеше. Не им се гласуваха закони, не им се дебатираше, не им се поемаше отговорност – нали ще имат наследници! Затова останалите в сградата пред Коня не повече от 150 стожери на законността в България съсредоточиха усилията си върху махленските свади от разстояние и разчистването на политически сметки преди изборите. Но въпреки това осигуриха необходимия кворум, за да не изземват функциите на държавния глава и сами да се разпуснат преди той да е казал тежката си дума.
Ако се вярва на думите на председателката Цецка Цачева, напълно възможно е това да се случи до 14 май… Така рече… Впрочем на Цачева явно не й се тръгва за Плевен – за последните две седмици това не е единственият път, когато на глас обърка месец март с месец май. Разбираемо е. Не се свиква лесно с мисълта за отиващата си власт. Единствената разлика е, че докато премиерът в оставка вдига кръвно от напрежението, народните представители изпускат нервите си с повод и без повод.
Най-лабилен в това отношение се оказа лидерът на Атака Волен Сидеров, който не понесе начина, по който депутатите решиха да разнообразят скучното си напоследък всекидневие на негов гръб. В сряда мнозинството изневери на практиката си да захвърля в коша всички предложения на опозицията (виж карето)и изненадващо допусна до гласуване, при това като първа точка в дневния си ред, законопроекта на Сидеров за национализация на електроразпределителните дружества. С победоносна усмивка лидерът на националистическата партия излезе на трибуната, за да прочете мотивите си, но ентусиазмът му бе разбит на пух и прах в момента, в който същите народни представители отхвърлиха с почти пълно мнозинство идеите му.
Разбира се, лидерът на Атака отмъсти подобаващо за подигравката. Вратата, зад която се пазят тайните на партията му, се превърна в стена на позора, на която бяха разлепени имената и ликовете на всички национални предатели, гласували против и въздържал се. Те се хилеха в лицето ми, тези льохмани! Смееха ми се и подвикваха просташки. Кретени и национални предатели! Категорично присъствието ни в този парламент няма никакъв смисъл, пенеше се Сидеров и с присъщия за актуалните политически нрави вкус към неприличното използва известен хит на Радо Шишарката, за да каже сбогом на колегите си в Народното събрание. Протестът му обаче не предизвика никакъв отзвук в почти празните кулоари (доказателство – в анкетата). Вместо това по коридорите се коментираше колко добре атакистите са запознати с творчеството на чалга изпълнителите у нас.
Разбира се, шоу в парламента винаги е имало, но Волен Сидеров все е прав поне за едно – че дневният ред на парламента през последните една-две седмици няма нищо общо с дневния ред на разбунтуваното обществено, което не вдига барикадите пред вратите му вече почти месец. С кворум от едва 70-ина депутати, безсмислени дебати, поименни проверки на присъстващите и почивки заради процедурни спорове законодателният орган просто отчиташе дейност. Тази тържественост, с която се посещава пленарната зала, за мен е необяснима, опита се да събуди съвестта на народните избраници шефката им Цецка Цачева, след като за пореден път залата остана празна по време на гласуване. От самия вот, впрочем, също нямаше никаква полза, защото депутатите на ГЕРБ, макар да присъстваха, масово гласуваха против или въздържал се.
А и защо им е да са активни, когато е ясно, че вече нямат думата. Чувството постепенно зарази и останалите представители на законодателната власт и лека-полека сложи край на всички задръжки и любезности. Какво искаш, бе господине! Не се обаждай!, подвикваха депутати от трибуната. Ще ви санкционирам, госпожо Манолова! Не говорите по темата!, заплашваше Цачева, но след безуспешните усилия да въдвори ред просто изключваше микрофона… Така в игри и закачки приключи вероятно последната работна седмица на 41-то Народно събрание.
В полупразните кулоари обаче атмосферата съвсем не беше толкоз тягостна. Депутатите си бяха казали неформално довиждане още миналата седмица и повечето от тях дори не смятаха за необходимо да посещават парламента. Единствената официална заявка за напускане до този момент е молбата за пенсиониране на червения депутат Петър Димитров, подадена в деня, в който бе гласувана оставката на правителството. На 27 февруари той навърши 64 години, 17 от които е прекарал в Народното събрание. Димитров, който беше министър на икономиката в кабинета на Сергей Станишев, е един от малкото народни представители, които са участвали в последните пет събрания. Нали хората не искат стари муцуни, значи е време да се оттеглим, коментира пенсионирането си червеният депутат.
До няколко седмици политическата картинка в България действително ще изглежда различно, но ново лице ще имат не само партиите. Депутатите от следващото Народно събрание ще влязат в напълно обновена сграда. Парламентарното ръководство планира предизборно да боядиса сградата отвън, да позакърпи мазилката отвътре, да изпере килимите и да излъска кристалните полилеи в кулоарите и пленарната зала. Освежени ще бъдат и депутатските апартаменти, които бяха основно ремонтирани преди три години. Ще бъде светло в дома на народните представители, но дали ще е така и в живота на избирателите им, тепърва ще разберем.
