Здравите сили победиха отново здравия разум! С коментари в този тон беше посрещнат в юридическите среди изборът на Димитър Токушев за председател на Конституционния съд (КС). Професорът по История на българската държава и право в Софийския университет (преподава и в Академията на МВР)оглави висшия орган след таен вот, в който за него гласуваха 7 от 12-те му членове. Токушев ще председателства съда една година, тъй като е негов член от 2006 г., когато бе избран като представител на президентската квота на Георги Първанов. Председателският му мандат се очертава обаче като непредвидим и крайно важен с оглед на политическата криза, в която вече сме, и на предстоящите парламентарни избори.
Председателят на КС бе излъчен само седмица след като в длъжност стъпи последният му член Гроздан Илиев. С това съставът му беше попълнен, а няколкомесечните разправии около кандидатурите на Венета Марковска и Галя Гугушева приключиха. Поставянето на Токушев на председателското място обаче си е нов скандал, тъй като той е част от номенклатурното преподавателско лоби в Софийския университет, от което експрезидентът Първанов избра и председателя на Върховния касационен съд Лазар Груев, и предишния главен прокурор Борис Велчев. Наред с Велчев конституционни съдии от същата банка кадри станаха Георги Петканов (бивш вътрешен и правосъден министър), Пламен Киров и Цанка Цанкова.
За разлика на повечето от тях, Токушев има все пак опит на магистрат, тъй като е работил като прокурор, преди да подхване академична кариера. В преподавателските среди е известен със сервилността си, а за негова визитка се сочи монографията Народният съд 1944-1945. В нея днешният пазител на конституционния ред обосновава научноправната легитимност на създадения под диктовката на Сталин отечественофронтовски трибунал, осъдил на смърт далеч повече бивши български управници, отколкото са осъдените в Нюрнбергския процес нацистки лидери. Според Токушев Народният съд се провежда от името и в интерес на победилата революционна класа и е едно от най-значителните събития в нашата най-нова политическа и правна история. Народният съд трябвало да защити завоеванията на народнодемократичната революция чрез специфичните средства на наказателното право, да утвърди нов правов ред и да удовлетвори масовото спонтанно и справедливо искане на народа за наказването на държавните и военните престъпници и техните помагачи. Токушев дори не крие, че правораздаването на народните съдии е твърде специфично, но го обяснява с престъпните деяния, извършени от подсъдимите регенти и министри – те не се включвали в пределите на традиционното наказателно право.
