На 12 март през 1872 г. Иларион Ловчански е избран за пръв Български екзарх. Иларион Ловчански (светско име Иван Иванов, роден през 1800 г. в Елена, Османска империя) е български духовник, Ловчански митрополит от 1852 до 1872 година.
Ръкоположен и изпратен там е от търновския митрополит Неофит Византиос поради желанието на ловчанци да имат за епископ българин. Грижи се е за българските училища в епископията си, търси учители за новите класове, преустроява църквата Света Неделя, раздава на бедните. Горделивостта му дразни турците.
Критикуван е и като нерешителен и фанариот , особено заради това, че дава заеми с висока лихва и взема големи глоби и такси. Ловчанските първенци забраняват на свещениците да го споменават в службите и искат да напусне митрополитския дом. Едва след помирение с посредничество на Ловчанския каймакам и писмо на ловчанските първенци до Иларион Макариополски в Цариград през 1860 г. e признат за свещеноначалник на Българската църква. Но не пътува повече из епархията. На 31 януари 1860 г. служи на български език във Видин събитие отразено от вестник България.
През 1871 г. Иларион заминава за Цариград. Оставя за митрополитски наместник в Ловеч дякон Паисий, а след убийството му – свещеноиконом Кръстьо Никифоров (поп Кръстьо). Като най-възрастен митрополит е избран за председател на Първия църковно-народен събор (1871 г.). Наричан е дядо Ловчу . През януари 1872 г. Цариградският патриарх, който не признава българската църква, го лишава от духовен сан. Настоява пред Високата порта да бъде отстранен от Цариград, заедно с двамата български владици Панарет Пловдивски и Иларион Макариополски. На 21 януари 1872 г. тримата са били заточени в Измир (Мала Азия). На 30 януари са освободени под натиска на цариградските българи, водени от Петко Р. Славейков.
На 12 февруари 1872 г. синодът на Българската екзархия избира Иларион Ловчански за български екзарх. Обвинен е в размирност на Ловчанска епархия във връзка с дейността на Вътрешната революционна организация и Васил Левски. Подава оставката си след пет дена под натиска на Високата порта (поводът – стар и недочуващ). На извънредно заседание на 16 февруари 1872 г. синодът избира за екзарх Видинския митрополит Антим I, който е утвърден от султана.
През 1873 г. Иларион е избран от Синода за екзархийски митрополит на Кюстендил. Участва като народен представител в Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция.
Умира в Кюстендил на 2 февруари 1884 г. и е погребан е в митрополитската църква Успение Богородично. На камбанарията на църквата, на 21 май 2005 г. е открита негова паметна плоча. Улици в Кюстендил и Ловеч са наименувани на Иларион Ловчански.
