Данъчната агресия срещу милионерите засили емиграцията на капиталистите. Богати индивиди от САЩ и Европа сменят местожителството си, защото правителствата им ги облагат с допълнителен данък, за да осигурят нови източници за запълване на растящите бюджетни дупки, зейнали след финансовата криза през 2007- 2009-а. От новата конфигурация се възползват държави, които искат да стимулират местния растеж, потребление и инвестиции от всякакъв характер.
През седмицата се появи новината, че след актьора Жерар Депардийо и милиардера Бернар Арно и други корпоративни мениджъри на върхови позиции напускат Франция. Двама от тях – Жил Енеси и Кристоф Навар, които са в управлението на конгломерата за луксозни стоки LVMH, щели да се преместят от Париж в Лондон. Други членове на борда пък обмисляли да се изселят в Сингапур и Швейцария. Бягство от Франция, засега в неуточнена посока, планирали и главният изпълнителен директор на Dassault Systemes- софтуерната компания на Dassault Aviation- и други старши мениджъри.
През последните три години ръководителите на хеджинговите фондове BlueCrest Capital Management иBrevan Howard Asset Management откриват или разширяват офисите си в Швейцария, след като Великобритания качи данъците на богатите.
Американците пък определено предпочитат Порто Рико, особено онези, чиито доходи са основно от инвестиции. В САЩ федералната данъчна ставка за най-богатите е 23.8% по капиталовите печалби от дългосрочни инвестиции и дивиденти и 39.6% по нормалните доходи, включително и от краткосрочни вложения и лихви. Щатските и местните данъци могат да качат ставката за богатите американци доста отгоре.
По закона на Порто Рико всички капиталови печалби за новите жители на страната са освободени от данъци. За дивидентите и приходите от лихви, които плащат щатските компании, важат американските федерални налози, но върху тях няма местни данъци. Освен това новодошлите могат да се възползват и от новия закон, който облага приходите от бизнес, спечелени в Порто Рико, с 4 процента. Това законодателство би могло да се приложи и към комисионите на хеджинговите фондове, изкарани от жител на Карибския остров за услуги, извършени за клиенти от САЩ, обяснява Габриел Ернандес – един от авторите на новия данъчен норматив.
Преференциалното отношение към новите жители цели да се развият инвестициите в недвижими имоти, да се увеличат услугите и потреблението и да се стимулират чуждестранни компании да прехвърлят бизнеса си в Порто Рико. Досега, по официални данни, десет богаташи са се установили на острова, а други над 40 души разговаряли с властите да се установят на него заедно със семействата си. Около 35% от тях са мениджъри на хеджингови фондове. За да могат да кандидатстват за новите данъчни облекчения, те трябва да живеят в страната поне 183 дни в годината и да докажат, че преобладаващите им социални и фамилни връзки са на него. Всеки, преместил се в Порто Рико, подписва договор с правителството, който гарантира данъчни облекчения до 31 декември 2035-а.
