Парламентарното мнозинство на управляващата партия Фидеш на унгарския премиер Виктор Орбан одобри промени в конституцията на страната, чиято основна цел е да бъдат ограничени правомощията на съдебната власт. Гласуването на 11 март мина гладко и безропотно – 265 гласа за, 11 – против и 33 – въздържали се, а основната опозиционна Социалистическа партия бойкотира вота.
Откакто спечели изборите през 2010-а с парламентарно мнозинство от две трети, Орбан настъпателно разширява влиянието си върху независимите институции, с което провокира критиките на ЕС, на САЩ и на ООН. Благодарение на депутатите си правителството успя да прокара нова конституция, която влезе в сила на 1 януари 2012-а. Тя отмени предишната, приета през 1989-а – непосредствено след като бе свален от власт управлявалият 40 години комунистически режим. Нещо повече, на 12 март Орбан отправи за пореден път призив поне 50% от унгарската банкова система да стане държавна, което на практика е заплаха за частична национализация.
Най-остри критики срещу конституционните поправки от 11 март отправи Агенцията за защита на правата на човека (Human Rights Watch). Според Лидия Гал, която анализира ситуацията в Източна Европа и на Балканите, промените са насочени директно срещу поредицата решения на унгарския Конституционен съд от 2012-а, с които са били отхвърлени проблемни закони, приети от кабинета. И вместо управляващите да се съобразят с тях, те ги прокарват отново чрез поправки в конституцията, за да не могат да бъдат атакувани от съда. Гал коментира точка по точка конституционните промени:
– ограничава се мандатът на Конституционния съд, като се забранява той да се позовава на собствени решения, взети до 1 януари 2012-а, когато влиза в сила новата конституция. Това означава, че много правителствени законодателни инициативи, които са били класифицирани като противоконституционни, вече ще се смятат за отговарящи на конституцията. Същевременно се отнема и правото на съда да проверява по същество конституционните поправки;
– възстановява се правото на местните власти да глобяват или да вкарват в затвора бездомници, обитаващи публични площи. Този закон беше отменен от Конституционния съд през ноември 2012-а. По оценки на ООН бездомните в Унгария са между 30 и 35 хил. души, включително и жени, деца, възрастни хора и инвалиди;
– дефиницията за семейство се ограничава до брачен съюз между мъж и жена или до връзка родител-дете. През декември 2012-а Конституционният съд отхвърли поправките в Закона за защита на семейството, които въвеждаха подобни ограничения като прекалено рестриктивни, след като бе сезиран от унгарския обществен защитник. Тези поправки са дискриминационни по отношение на живеещите без брак и еднополовите семейства;
– ограничава се религиозната свобода, като се дава право единствено на парламента да реши кои религиозни организации се смятат за църковни от гледна точка на националната правна уредба. През февруари 2013-а Конституционният съд отмени закон, според който повечето религиозни общности в Унгария загубиха статуса си на църкви и респективно държавното финансиране и услуги;
– дава се конституционно право на председателя на Националната правна служба да прехвърля дела от един съд на друг. Изключително важните от политическа гледна точка дела срещу корупцията вече бяха преразпределени от председателя на службата от съдилища в Будапеща към състави от провинцията, които имат значително по-малък опит при разплитането на подобни казуси и същевременно вниманието на медиите към тях е по-слабо;
– политическите реклами по време на предизборни кампании се ограничават до държавните радио- и телевизионни програми и се забраняват за частните канали. Наредба със същите ограничения беше отхвърлена като противоречаща на конституцията от Конституционния съд през януари.
Извън тези промени, насочени конкретно срещу Конституционния съд, бе приета и поправка, която задължава студентите, ползвали държавна издръжка при обучението си, да работят в Унгария определен брой години след дипломирането си. В противен случай те ще трябва да върнат похарчените за издръжката им пари.
Бившият унгарски президент Ласло Сольом, който е участвал в изработването на конституцията от 1989-а и беше шеф на Конституционния съд от 1990-а до 1998-а, заявява в отворено писмо до пресата на 11 март, че единственият начин да се спрат безусловно промените, е президентът Янош Адер да откаже да ги подпише. Адер обаче е отдавнашен съратник на Орбан и ще одобри поправките въпреки вълната от улични протести.
Говорителят на Еврокомисията Оливие Бейли увери, че конституционните промени в Унгария ще бъдат проверени щателно колкото е възможно по-бързо, за да се потвърди, че те отговарят на законодателството на ЕС и на европейските ценности. Лидия Гал от Human Rights Watch пък посочва, че член 7 от Пакта за Европейския съюз позволява да се отмени правото на глас на страна членка на общността, ако тя застрашава или нарушава общите европейски ценности.
ЕС има още един мощен инструмент за управление на блудните овце – орязване на паричните помощи за провинилите се. Това би бил сериозен удар за Будапеща, защото с европейски пари се финансират 95% от всички проекти за развитие на страната.
Правните промени помрачават връзките на Унгария с Германия и с Евросъюза, се подчертава в официално изявление на германското правителство след срещата на канцлера Ангела Меркел с унгарския президент в Берлин на 12 март. А председателят на парламента на германската провинция Бавария – Барбара Щам, пък отменила в последната минута насрочената за 13 март официална визита на лидера на унгарския парламент Ласло Ковер в региона.
