Европейската комисия одобри включването на памука в схема на държавна помощ за насърчаване производството и използването на висококачествени семена, съобщиха от Министерството на земеделието и храните. На 12 март 2013 г., изменението на схемата бе публикувано в регистъра на държавните помощи на Европейската комисия.
От 1 април започва кандидатстването и издаване на удостоверения, като се предвижда помощта да се прилага до 31 декември тази година. Бенефициенти по схемата са малки и средни предприятия (регистрирани земеделски производители), получили разрешение за производство на посевен материал, по реда на чл. 28 на Закона за посевния и посадъчен материал. Помощта се предоставя посредством субсидирани услуги от Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС).
От 2010 г. е в сила и се прилага схема на държавна помощ Помощ за насърчаване производството и използването на висококачествени семена. През следващата година беше нотифицирано и одобрено от Европейската комисия изменение на държавната помощ, с цел включване на домати, краставици, пипер, дини и пъпеши в обхвата на схемата.
Основната цел на помощта е увеличаване на производството и използването на сертифицирани (качествени) семена за зърнени, фуражни, маслодайни, зеленчукови култури, картофи и тютюн и стимулиране на използването им от земеделските производители.
С оглед разширяване обхвата на схемата на държавна помощ, за включване в нея и на влакнодайната култура памук, през 2013 г. бяха предприети мерки за изменение на помощта от страна на Министерството на земеделието и храните.
Памукът е ценна влакнодайна култура. Влакната на памука се използват за направата на прежда или платове използвани в текстилната промишленост.
Въпреки че се отглежда от дълбока древност, едва след изобретяването на механизираната машина за отделяне на памука от растението и зърната е станало възможно да се понижи цената на производството му. Това довежда до широкото му използване и превръщането на памука в най-широко използвания природен продукт влаган в облеклото.
Настоящите оценки за световното производство възлизат на около 25 милиона тона годишно. Това показва, че памукът се добива от около 2.5% от обработваемата земя в света. Китай е най-големият производител на памук в света, но по-голямата част от продукцията му се използват за вътрешни цели. САЩ е най-големият износител в продължение на много години.
В България памукът получава по-широко разпространение в средата на 19 век, когато местните форми се подменят с американски памук, внесен от Цариград и, затова, известен като цариградски. Първоначално се отглежда на малки площи. След Освобождението площите, засети с памук постепенно се увеличават, като към 1927 г. достигат 30 хил. дка, към 1939 г. нарастват на 340 хил. дка и достигат максимум към 50-те години – 1.9 млн. дка. Поради близките икономически отношение на България със страните от централна Азия, нуждите на промишлеността започват да се задоволяват от внос и площта към края на 70-те години намалява до 300 хил. декара.
През 90-те години става драстично редуциране на текстилната промишленост у нас, поради което площта на културата системно намалява и към настоящия момент е не повече от 50 хил. декара. По този начин сеитбата на памук е концентрирана най-вече в областите Стара Загора, Пловдив и Хасково, а силно се редуцира това производство в районите на Сливен, Ямбол и Бургас.
Изследвания по памук в България се провеждат в Института по памука и твърдата пшеница – Чирпан.
