Отмина времето, в което изтъкнатите ни личности не получаваха подобаващо признание в родината.Сега ги търсят за щяло и нещяло… Последното доказателство за това е, че славният футболист, треньор, ловец, бизнесмен и почетен доктор от Пловдивския университет Христо Стоичков беше издигнат за емблема на протестна гражданска инициатива. Студентите, с чиято кауза той се е нагърбил, признават, че модерният лявще поеме наема на Арена Армеецза събранието им.
Стоичков е доказал, че може да донесе успех на много кампании. Особено ако те са в полето на спорта и благотворителността. Преди години той стана и част от инициативата за отпадането на ограниченията на трудовия пазар за българи в Европейския съюз.
Без да изпадаме в дребнотемие и хейтърство, за съжаление толкова типични за отношението на българите към известните личности, е редно да зададем два въпроса. Какво точно са си мислели въпросните студенти, когато са избрали да поканят точно него? Дали отново не наблюдаваме,че революциите и квазиреволюциите не са особено претенциозни към лицата, които ги оглавяват?
Вторият въпрос е дали точно великият футболист, който често е сниман в компанията на Бойко Борисов и на ГЕРБ-лобиста Емил Димитров, а в едно нетолкова отдавнашно време и на лидерите на трибуквените силови групировки, стои добре като знаме на студентската активност?
Разбира се, всеки има правото да се ангажира с благородни каузи. Че Стоичков е велик българин, е неоспоримо, че е футболен гений – също. Когато стана и почетен доктор, чашата малко преля. Но да се оставя да го превръщат и в гарант на гражданско движение си е направо абсурдно.
