В гробището на предградието на Йоханесбург, Совето, бяха ексхумирани останките на двама юноши, загинали от насилствена смърт преди повече от 20 години. Полицията започна ново разследване на обстоятелствата на смъртта им. Но още отсега в медиите се появиха предположения, че следите могат да отведат към Уини Мадикизела-Мандела, бивша съпруга на първия чернокож президент на ЮАР, лауреата на Нобелова награда за мир Нелсън Мандела.
Деветнадесетгодишният Лоло Соно и 21-годишният Сибонисо Тшабалала, чиито останки бяха ексхумирани в гробището Авалон в предградието Совето, изчезнаха през ноември 1988-а. След известно време бяха открити мъртви. В смъртните актове, предадени на родителите им, като причина за смъртта бяха посочени многобройни прободни и порезни рани. Оттогава започна едно от най-скандалните наказателни разследвания в съвременната история на ЮАР.
Навремето Уини Мандела (с моминска фамилия Мадикизела) бе считана за символ на борбата на черното мнозинство срещу режима на апартейд и се ползваше с почти същата популярност сред световните медии, като прочутия й съпруг. През 1958-а, пет месеца след сватбата им, Нелсън бе арестуван и осъден на доживотен затвор. Уини се опитваше да продължи делото на съпруга си, в резултат на което попадна в лагер за политически затворници, където остана осем години. Тя се върна в дома си в Совето през 1985-а и по това време се бе превърнала в световна знаменитост. За нея бяха написани десетки книги, а в Холивуд бяха заснети три филма. Има дори опера, чиято главна героиня е тя. Медиите, симпатизиращи на борците с апартейда, я наричаха Майката на народа. Славата й угасна през 1994 г., когато бялото малцинство бе лишено от власт и Нелсън Мандела бе избран за президент на първите общи избори. Той назначи съпругата си за помощник на министъра на културата, науката и технологиите, но твърде скоро съжали за това си решение. Мандела бе принуден да я уволни за некомпетентност и обвинение в кражби. Оказа се, че Уини най-безсрамно е прибирала пари от оглавяваната от нея Женска лига на Африканския национален конгрес. Две години по-късно президентът се разведе със съпругата си, обвинявайки я в многобройни изневери. Роднини разказваха, че доста по-младата от съпруга си Уини често се нахвърляла върху него с юмруци по време на съвместния им живот.
Но основното обвинение, повдигнато срещу Уини, засяга много по-мрачни неща. Създадената след падането на апартейда Комисия за истина и помирение стигна до извода, че тя е виновна за две убийства на членове на оглавяваната от нея спортна организация Футболен клуб на Мандела. Главният бодигард на Уини, Джери Ричардсън, разказа пред комисията, че по нейна заповед заедно с друг охранител са пребили и заклали Соно и Тшабалала. Властите обаче така и не възбудиха наказателно дело.
Ричардсън, който заемаше висок пост във Футболния клуб на Мандела, почина преди няколко години в затвора. Той попадна зад решетките за убийството на друг юноша. Тялото на 14-годишния Стомпи Мокетси Сейпея беше намерено с прерязано гърло в пустошта близо до дома на Уини. Момчето, както се изясни по време на следствието, се превърнало в неволна пешка в голямата игра, започната от Майката на народа. Тя искала да компрометира белия свещеник Пол Уинър, който също се борел срещу режима на апартейд и бил по-популярен от самата нея. Стомпи трябвало да обвини свещеника в изнасилване. Когато момчето отказало да излъже, гардовете на Уини начело с Ричардсън го отвлекли и го пребили до смърт. А Майката на народа бе изправена пред съда. Присъдата обаче се оказа твърде мека. Тя получи само шест години затвор за непредумишлено убийство, а след обжалването бе освободена. Съдът реши, че бодигардът на Уини уж не я разбрал правилно, пък и по принцип не искал да го убива, а да му налее разум в главата. Роднините на Соно и Тшабалала вече изразиха надежда, че следствието по тяхното дело ще бъде много по-безпристрастно – добре, че нито Уини, нито съпругът й отдавна вече не са на власт.
