Правителството на френския президент Франсоа Оланд оцеля след първия си вот на недоверие на 20 март. Той бе поискан от опозицията заради начина, по който кабинетът ръководи икономиката, и съвпадна с оставката на министъра по бюджетните въпроси Жером Каюзак. Срещу него се води разследване за недекларирана сметка в швейцарска банка, но той продължава да твърди, че е невинен. Оттеглянето на Каюзак е сериозен удар за Оланд, защото министърът отговаря за борбата с данъчните измами и бе натоварен да направи бюджетни съкращения за 5 млрд. евро до края на март. Целта е да се успокои Европейската комисия, след като Париж призна, че няма да успее да сведе бюджетния си дефицит до 3% от БВП през тази година и той вероятно ще достигне 3.7 процента.
За бюджетен министър на мястото на Каюзак е назначен Бернар Казньов. Той заяви, че съкращенията на разходите са наложителни, за да се запазят авторитетът и доверието във Франция, и обеща да продължи сериозната работа, свършена от предшественика му.
Проблемът на Оланд е как да съживи френското стопанство, потънало в застой в резултат на кризата на държавния дълг в еврозоната. Страната работи с хроничен бюджетен дефицит вече повече от три десетилетия, а публичният дълг е над 90% от БВП и продължава да расте. Според последното проучване на общественото мнение, проведено от BVA на 14 и 15 март, 35% от анкетираните одобряват управлението на Оланд срещу 43% през февруари и 61% в началото на мандата му през май 2012-а. Поисканото гласуване на недоверие на 20 март е първото за кабинета на сегашния президент. Срещу неговия предшественик Никола Саркози бяха проведени три такива вота между 2007-а и 2012-а.
Ден по-рано, на 19 март, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие отправи поредното си предупреждение към Париж да удвои усилията си за ограничаване на огромните публични разходи. Експертите й прогнозираха, че френският БВП ще се повиши едва с 0.1% през тази година (каквито са и предвижданията на Еврокомисията, огласени през февруари). В резултат на хилавия растеж правителството няма да успее да свали бюджетния си дефицит до 3% от БВП.
В последния доклад на ОИСР за Франция се посочва също, че икономиката й е една от най-слабите в организацията от гледна точка на увеличението на доходите на глава от населението през последните 20 години, а публичният й дълг е втори по големина (след Италия) и се очаква да достигне 96% от БВП през 2014-а. Очертават се и областите, които трябва да бъдат спешно реформирани. В тях попада пенсионната система, за която годишно се изразходват почти 13% от БВП, здравеопазването и щедрите обезщетения при безработица и за семейни добавки. Освен това се налага редуциране на многостепенната система на регионалните управи. ОИСР обръща внимание и на размера, сложността и нестабилността на данъците и приходите от тях, които затрудняват икономиката и е необходимо да бъдат опростени. Като минус на управлението се посочват и сравнително високите минимални заплати, защитавани самоотвержено от френските профсъюзи. Наложително е да се осъществи и дълго отлаганото дерегулиране, което трябва да повиши конкуренцията в сферата на услугите, на затворените професии, на жилищния сектор и на търговията на дребно.
Оланд има нелеката задача да ореже публичните разходи с 60 млрд. евро за период от пет години. Едно от перата е издръжката на бившите живи френски президенти Жак Ширак, Валери Жискар д’Естен и особено на Саркози. Поддържането на стандарта на живот на семейството му излиза доста скъпо на френските данъкоплатци – над 2 млн. евро годишно. Подобно на колегите си от САЩ и бившите държавни глави на Франция имат право на офис, персонал и охрана до края на живота им, за които плаща бюджетът. При това във френското законодателство не е предвиден таван за тези разходи, какъвто съществува в Щатите.
По оценка на Рене Дозиер – член на парламента от управляващата партия, за бившите френски президенти се харчат между 1.5 и 2 млн. евро годишно, а за Саркози – над 2 млн. евро. Той ползва офис от 300 кв. м в непосредствена близост до Елисейския дворец, чийто годишен наем е 180 хил. евро. В него работят най-малко осем души, включително доведената сестра на съпругата на Саркози Карла Бруни – Консуело Ремет. За сигурността на Саркози, съпругата му и 17-месечната им дъщеря Джулия се грижат десет охранители, включително двама шофьори. По данни на държавната одиторска служба издръжката на всеки член на охраната през 2010-а е била 71 879 евро без премиите. Допълнително е плащано за служебните пътувания, пощенските и телефонните услуги и за различни доставки.
