След като ножът опря до кокала, служебното правителство, синдикатите и работодателите в един глас се обявиха за спешни мерки, чрез които да бъдат повишени доходите на хората и да бъде съживен загиналият пазар на труда. Но историята, а и спецификите на кризисната икономическа ситуация в държавата по-скоро навеждат на мисълта, че дългосрочно единомислие между трите основни фактора в социалната система не може да бъде постигнато.
Новият председател на Тристранния съвет и социален министър Деяна Костадинова е в най-трудната роля, защото вече е поставена между чука на синдикати и работодатели и наковалнята на бюджетните ограничения. Въпреки че кабинетът иска да реши някои от най-наболелите проблеми, за да се хареса на обеднелите и отчаяни хора,
търсените над половин милиард лева
за повишение на заплати, пенсии, социални надбавки и помощи на този етап няма откъде да бъдат изровени. Костадинова заслужава адмирации, че коректно заяви приоритетите, върху които ще работи служебното правителство. От своя страна синдикатите логично яхнаха вълната на масовите протести, за да поставят куп иначе обосновани, но нереалистични при приет бюджет искания, които биха застрашили опасно стабилността на държавната хазна. Работодателите дават индикации, че не са готови да увеличат заплатите на служителите си и донякъде са прави. Подобна мярка, без паралелно с нея да бъде подобрен и бизнес климатът, би довела до съкращения и дори фалити в редица малки и средни фирми.
Костадинова каза, че кабинетът ще се фокусира върху подкрепата на три от най-уязвимите социални групи – безработните, децата с увреждания и хората с ниски доходи, които досега не са успели да попаднат в списъка на получаващите енергийни помощи. Логично е, че основният акцент трябва да бъде поставен върху заетостта, тъй като повече работещи означават повече пари от осигуровки в държавния бюджет и по-конкурентен пазар на труда. Дилемата обаче е дали да се търсят спешни, но краткосрочно действащи мерки, с които временно да бъде закърпено положението, или да се инвестира в бъдещето – с всичките негативи на това? От синдикатите се обявиха за бързи решения, включващи преструктуриране и допълване със 100 млн. лв. на средствата за развитие на програми по Националния план за действие по заетостта. С тези пари е необходимо да бъдат създадени нови 25 000 работни места в предприятията и общините. Само че голяма част от наетите по тези програми след една година пак ще станат клиенти на бюрата по труда. И социалният министър правилно отбеляза, че субсидираната заетост е инструмент, който често се използва в период на икономическа криза и висока безработица, но не води до икономически растеж. Нови реални работни места на пазара на труда се откриват само ако икономиката ги създаде.
В това отношение по-важното е какво предлага и какво търси бизнесът. Според Асоциацията на индустриалния капитал пътят към национален просперитет, конкурентна икономика и висок жизнен стандарт минава през системно повишаване на производителността на труда. За работодателите е от ключово значение да бъдат поощрявани и подкрепяни предприемачите, инвестиращи в модернизация, производствени мощности и технологични процеси, водещи към ефективно производство, както и в повишаване на квалификацията на собствения си персонал, вместо да наемат и обучават хора, които са там за кратко. Сега на пазара на труда има глад за добри IT специалисти, инженери и дори заварчици, но парадоксът е, че по схемите за първа работа повечето безработни избират например курсовете за продавач-консултанти. Така че не е толкова важна бройката на новооткритите работни места, а по-скоро дали са насочени към изискванията на бизнеса, за да станат трайни.
Правителството възнамерява да помогне на хората, чиито доходи
надхвърлят с 10 лв. сегашния максимум
за енергийна помощ. В тази група според калкулациите на социалния министър влизат малко над 36 хиляди майки с деца и пенсионери, които ще получат еднократна помощ от 65 лв., колкото е гарантираният минимален доход. За тази цел от бюджета ще бъдат похарчени малко над 2.3 млн. лв., но това едва ли ще стопли нуждаещите се. Досега към 300 хиляди души взимат общо по 328.60 лв. за петте месеца от отоплителния сезон.
Синдикатите поискаха далеч по-голям обхват на въпросната помощ. От КТ Подкрепа предлагат тя да е по нормативите на Еврокомисията, според които енергийно беден е всеки, използващ над 10% от доходите си за енергийни разходи. Поне половината от българските домакинства през зимните месеци плащат по 150-200 лв. сметки за ток и парно, без да изкарват десет пъти повече пари. Тоест дори за еднократна помощ на кабинета ще му се наложи да намери поне стотина милиона лева резерв. В това отношение далеч по-изпълним е вариантът, предлаган от КНСБ. Той е изплащане на еднократна добавка от 56 лв. (левовата равностойност на по 100 квтч енергия за януари, февруари и март) на всички лица и семейства с право на целева помощ за отопление. За да се изпълни това искане, допълнителният разход ще е в рамките на 10-15 млн. лева. Предстои да бъдат променени и индивидуалните коефиценти за изчисляване на енергийните помощи, защото след увеличението на пенсиите от първи април част от пенсионерите, които са ги получавали, ще излязат над тези прагове.
Другата група, която временно ще вземе глътка въздух, са семействата на деца с увреждания. До началото на 2012-а родителите на тези деца получаваха добавка от 70% от минималната работна заплата, но впоследствие сумата бе замразена на 189 лв. месечно въпреки двукратното повишение на най-ниските доходи с по 20 лева. Костадинова загатна, че и в този случай помощта ще е в границите на 65 лв. и ще бъде раздадена в края на април. По този начин родителите на около 21 хиляди малчугани ще вземат общо към 1.37 млн. лева.
Предстои сериозна
дискусия около евентуалното ново повишение
на минималната работна заплата. КТ Подкрепа и КНСБ твърдо настояват за ставка от 340 лв. след 1 април 2013-а. Това ще е добър имиджов ход за служебното управление, но ще съсипе немалка част от бизнеса. Статистиката показва, че на минимална работна заплата работят около 130 хил. души в страната. Почти 100 хил. от тях са заети в реалния сектор, докато останалите 30 хил. са в бюджетната сфера. От това следва, че правителството трябва да намери допълнително едва 9 млн. лв., за да покрие заплатите на нископлатените държавни служители до края на годината. Тези пари ще се върнат обратно в хазната от повишените приходи от социални осигуровки и държавата ще излезе на чисто. Далеч по-сложно ще е обаче положението за работодателите, които ще бъдат допълнително притиснати с 30 млн. лв. разходи за заплати, без да броим увеличените осигуровки. Асоциацията на индустриалния капитал вече предупреди, че административното определяне на все по-висока минимална заплата, при липса на договореност и икономически предпоставки, не отчита финансовото състояние на фирмите и може да съсипе малките и средните предприятия. Бизнесът изтъква също, че ако минималната заплата бъде увеличена на 340 лв., ще намалеят възможностите за създаване на заетост и много фирми ще се отправят към сивия сектор. Може би компромисният вариант е социалните партньори пряко да договарят диференцирана минимална заплата в отделните сектори, която да отчита реалното състояние на всеки бранш.
Деяна Костадинова пое ангажимент, че увеличението на пенсиите със средно 9.3% от 1 април няма да се окаже лоша шега. За него в бюджета са предвидени към 600 млн. лв., но допълнителни корекции и експерименти щели да са крайно необосновани и пенсионерите разбираемо не били включени в първия пакет за подпомагане. Евентуален скок с 12% на пенсиите от 1 април, за какъвто се обяви президентът на КНСБ Пламен Димитров, ще глътне далеч повече от разчетените от конфедерацията 100 млн. лв., а така ще се вдигне и базовата ставка за пенсиониращите се през 2014 година.
