Служебният министър на екологията Юлиан Попов демонстрира решителност. Освен че през тази седмица се отказа от британското си гражданство, защото влезе в правителството, се опита да обяви и че няма да подпише предложението за разширяване на плана за управление на Национален парк Пирин, преди да се срещна с Висшия експертен екологичен съвет. И преди да сформира обществен консултативен съвет с представители на граждански организации, Попов, изглежда, все още живее с илюзията, че ще успее да сближи позициите на хората, които искат разширяването на пистите в курорта, и тези, които са против. Нещо повече, той едва ли не заяви, че одобрява протестите на Орлов мост още от лятото на миналата година с искане да се спре строителството в Банско и край морския бряг. Той ги определи като най -успешното движение от типа Окупирай в България след 1990-а. Но това едва ли ще изиграе особена роля при вземането на окончателното му решение.
Служебният кабинет едва ли ще направи нещо особено по нерешените въпроси около застрояването на планинските и морските ни курорти. Още повече че даже редовното Народно събрание не сколаса да наложи мораториум върху строителството.
Сега парещият картоф
прескочи в ръцете на Екатерина Захариева, която се завърна в Министерството на регионалното развитие и благоустройството като министър (тя беше заместник-министър в екипа на Росен Плевнелиев, докато той ръководеше ведомството от 2009-а до края на 2011-а). Преди да последва Плевнелиев в президентството, тя се занимаваше именно със законите за устройство на територията и за черноморското крайбрежие. Захариева със сигурност е наясно с проблемите около застрояването му, тъй като от 2003-а до 2009-а пък е работила в Министерството на околната среда и водите като директор на дирекция Правно-нормативно и административно обслужване.
Някои екоорганизации я обвиняват, че тя е пряко отговорна – докато е работила в регионалното министерство за провала на защитата на държавния интерес в делото, свързано с една най-скандалните имотни сделки с държавна земя – аферата Корал. Тя е натоварена да следи делото, с което строителното ведомство оспорва издадени строителни разрешителни с мотива, че община Царево не е уведомила държавата за тях. Само че в края на 2011-а министерството загуби окончателно две от трите дела, които водеше срещу кметството поради една направо шокираща причина – не е внесена съдебна такса от… 20 лева. Излезе и още по-скандална информация по случая: оказа се, че регионалното ведомство дори не е изпратило свои адвокати, докато опонентите му са ангажирали цяла армия защитници, наети от частните фирми, за да бранят интереса им. Та никаква изненада не е, че съдът приема всички техни искания без възражение и държавата, естествено, губи делата…
Ако някой си беше свършил работата, както трябва, и разрешителните за застрояването на Корал бяха отменени, това със сигурност щеше да принуди инвеститорите да променят проекта си съобразно новия Закон за черноморското крайбрежие. Така
частният интерес отново победи държавния
Нека припомним случая: терен от 130 дка е скандално продаден от кмета на Царево Петко Арнаудов на частната фирма Витатур инвест АД на символичната цена от 7 щ. долара за квадрат и… срещу обещания за бъдещи инвестиции. Следва серия от препродажби на земята и последният неин собственик вече е испанската фирма Ибердрола имобилария, която плаща за придобивката си вече по 400 евро за квадрат.
Докато всичко това се случва пък, Министерството на околната среда и водите незнайно по какви причини решава да заличи защитената зона Блатно кокиче (то вирее единствено на въпросния плаж до къмпинг Корал), въпреки изготвената независима експертиза, направена от най-големите експерти ботаници, начело със световния специалист н.с. I ст. Чавдар Гусев, която доказва, че рядкото растение съществува в местността. И мнението на еколозите е, че е престъпление да се излива бетон върху дюните…
Отправени са десетки сигнали в прокуратурата по този казус, но до този момент окончателно решение няма.
А междувременно вече няма кой или какво да постави прегради пред разрешенията за строителство на архитектурния проект на курорта Корал бийч, направен още през 2007-а-2008-а от Стефан Добрев – Архитектура и дизайн (разпространени в мрежата Фейсбук с източник сайта на архитектурното ателие), и проектът едва ли ще бъде спрян. Инвеститорите от Ибердрола имобилариа предвиждат строителство на многоетажни сгради с общо 2500 апартамента край все още дивия морски плаж и с паркоместа за 2350 автомобила – 1800 подземни и 550 наземни. Освен това той включва площад, пешеходна алея до плажа, както и многобройни магазини, заведения и атракциони.
Близо 130-те декара зад плажа, за които вече стана дума, са в зона А на Черноморието (100-метровата ивица от брега), където според последните изменения за Закона за устройство на черноморското крайбрежие максималната допустима плътност на застрояване е до 20%, а височината на сградите не може да бъде повече от 7.5 метра. А в проекта за Корал бийч и плътността, и височината са много над нормативите.
И тъй като у нас очевидно
между морала, справедливостта и закона почти няма връзка
екологичните организации в края на февруари сезираха Европейската комисия и Европейския парламент. Сдружението за защита на дивия плаж изпрати цялата си налична информация за случая лично до ръководителя на Генерална дирекция Околна среда в Европейската комисия Карл Фалкенберг и до Европарламента и до президента на партия Зелените в Европейския парламент Ребека Хармс.
Другият брадясал проблем е защитата на
териториите около Камчия, река Велека и Силистар
Ропотамо, както и брега от нос Шабла до Калиакра, за което в. БАНКЕРЪ писа нееднократно.
За района на Калиакра належаща е и забраната за изграждане на ветроенергийните паркове.
Вярно е, че под натиска на еколозите през лятото на миналата година бившия вече министър на околната среда и водите Нона Караджова отмени решенията на регионалната екоинспекция във Варна за изграждане на два големи ветропарка. Реализацията на проектите е спряна за една година. В района на Генерал Тошево и на с. Смин трябваше да бъдат изградени съответно 150 и 95 ветрогенератора. Важното тук е, че това са едни от най-интензивните части на миграционния път Via Pontica, които са в опасна близост до Защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. Проекта край Генерал Тошево трябваше да реализира китайският консорциум Уинд енерджи. Корпорацията е откупила правото на строеж върху земеделска земя край града от местните арендатори, братята Илко и Иван Павлови. Сделката е за около 60 млн. лева. Инвеститор в парка край с. Смин е същата компания, а обявената инвестиция бе 406 млн. лева.
Някои от ветрогенераторите е трябвало да бъдат разположени само на няколко стотин метра от границата на Защитена зона Дуранкулашко езеро, което е природен обект от европейско и световно значение, алармираха тогава хората от дружеството за защита на птиците. През зимата там се събират десетки хиляди патици и гъски, сред които и световнозастрашената червеногуша гъска. През миграционния период през крайморска Добруджа преминават хиляди щъркели, пеликани и грабливи птици.
По този повод на 21 юни миналата година България получи последно европейско предупреждение за увреждането на района около нос Калиакра и бе даден ход на втора наказателна процедура за липсата на цялостна защита на зоните, влизащи в европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. Най-честите нарушения бяха свързани с изграждане на вятърни паркове. Сега обаче отново се заговори за възобновяването на част от проектите.
nbsp;
nbsp;
Хвалбите
(извадка от електронния сайт на община Каварна)
Приблизително около 90% от вятърните централи в България са съсредоточени в община Каварна. Това никак не е чудно, като се има в предвид скоростта на вятъра в района. Засега общата зелена енергия, която произвеждат, е минимална, като изключим няколко по-големи парка. Тенденцията е обаче да се увеличава. Наскоро доклад на Европейската асоциация на вятърната енергия прогнозира, че България ще надмине целта си от 16% ВЕИ от общото потребление до 2020-а с 2.8 на сто.
В списъка на Еко Обзървър са по-големите ветроенергийни паркове, с мощност над 2 мегавата, които вече продават енергия на държавата.
Най-големите ветроенергийни паркове в България, според мощността им по данни на ДКЕВР за 2010-а, са:
– вятърна електроцентрала Свети Никола, землище на с. Българево, с. Поручик Чунчево, с. Хаджи Димитър и с. Свети Никола, общ. Каварна, инсталирана мощност 156 МВ, производител – Ей и ЕС Гео Енерджи ЕООД;
– ветроенергиен парк Калиакра, край с. Българево, община Каварна – с обща инсталирана мощност от 35 МВ. Производител е Калиакра Уинд ПауърАД;
– вятърна електроцентрала Камен Бряг Север 1, Камен бряг Юг 1, Камен бряг Север 2, Камен Бряг Север 3, Камен бряг Север 4, Камен бряг Юг 2, Камен Бряг Юг 3 – в землище на с. Камен бряг, община Каварна, всяка с инсталирана мощност 3 МВ – общо 21 МВ;
– вятърни електроцентрали в землищата на с. Могилище, с. Вранино и гр. Каварна, всяка с инсталирана мощност по 4 МВ, общо 12 МВ, производител – ВГ-2 ЕООД, ВГ-3 ЕООД и ВГ-5 ЕООД;
– вятърна електроцентрала Селце- Север, Селце-север 2, Селце – север 3 и Божурец и Каварна Север в с. Селце, с. Божурец и Каварна – инсталирана мощност 11.4 МВ, производител – Дисиб ООД;
– вятърна електроцентрала Раковски и Раковски 2 в землищата на с. Раковски и с. Хаджи Димитър, инсталирана мощност 5.1 МВ, производител – Дисиб ООД;
– вятърна електроцентрала Могилище в с. Могилище, общ Каварна, с обща инсталирана мощност 4.5 МВ, производител – Нимекс -2004 ООД;
– вятърна електроцентрала Уинд Парк Каварна Уест, в землище на гр. Каварна, инсталирана мощност 4 МВ, производител – Уинд Парк Каварна Уест ЕООД
– вятърна централа Уиндкрафт (Нейково 1), землище на с. Нейково, община Каварна, инсталирана мощност 4 МВ, производител – Уиндкрафт симонсфелд;
– вятърна електроцентрала УПИ 026082, ПИ 014019, землище на гр. Каварна, обща инсталирана мощност 8 МВ, производител – Кейс енд ЕС Енерджи I ЕООД;
– вятърна електроцентрала, с . Поручик Чунчево, община Каварна, инсталирана мощност 4.5 МВ, производител – Хаекон ЕООД;
– вятърна електроцентрала, с . Поручик Чунчево, община Каварна, инсталирана мощност 4.5 МВ, производител – Еко Парк Уинд ПауърЕООД.
– вятърна електроцентрала ПИ 026074, землище на гр. Каварна, обща инсталирана мощност 4 МВ, производител – ВГ -4 ЕООД;
– вятърна централа Топола, в землище на с. Топола, община Каварна, инсталирана мощност 3 МВ, производител – Уиндекс ООД;
– вятърна централа Шипково, с. Шипково, община Троян, инсталирана мощност 2.72 МВ, производител – Троян Енерджи ООД;
– вятърна електроцентрала Велга 2, с. Сомовит, община Гулянци, инсталирана мощност 2.5 МВ, производител – Велга ООД;
– вятърна електроцентрала Иречек в землището на с. Иречек, община Каварна, инсталирана мощност – 2.5 МВ, производител – Винд Енерги Варна ООД;
– вятърна електроцентрала, землище на с. Видно, община Каварна, инсталирана мощност – 2.4 МВ, производител – Енерджи инвест ЕАД;
– вятърна електроцентрала Могилище Север в с. Могилище, община Каварна – с обща инсталирана мощност 2 МВ, производител – Екоенержи БГ ООД;
– вятърна електроцентрала 3 Уиндпарк Каварна Ийст, землище на Каварна, инсталирана мощност 2 МВ, производител – Уинд Парк Каварна Ийст;
– вятърна електроцентрала 5 Уиндпарк Каварна Ийст, землище на Каварна, инсталирана мощност 2 МВ, производител – Уинд Парк Каварна Ийст;
– вятърна електроцентрала землище на гр. Каварна, инсталирана мощност 2 МВ, производител – Лонг ман инвест ЕООД;
