Някаква форма на шизофрения е завладяла служебния кабинет. Уж експертите, назначени от президента, обещаха да работят в подкрепа на бизнеса и най-вече на малките и средните предприятия, а действията им показват точно обратното. Без публични обяснения и консултации министърът на икономиката, енергетиката и туризма Асен Василев е отстранил ръководителя на Управляващия орган на оперативна програма Конкурентоспособност Кирил Гератлиев. Така всички плащания по европроектите на фирмите се блокират поне за няколко седмици, докато минат свързаните с това уволнение административни процедури. Спира и подписването на нови договори.
Заповедта на министър Василев е от 22 март, но малцина, освен пряко засегнатите, разбраха за нея. Информация за този ключов кадрови ход дори не се появи и в медиите. Единствено на сайта на програмата бе публикувано съобщение, в което се казва, че ръководител на Управляващия орган ще бъде заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Ирена Младенова. Съобщението за нейното назначение бе огласено едва след седмица – на 29 март. Обяснения от сорта, че е нормално заместник на Василев да поеме Конкурентоспособност, пък са странни, защото всички останали оперативни програми се ръководят от съответните директори на дирекции във ведомствата, а не от заместник-министри.
В случая Кирил Гератлиев остава директор на Главна дирекция Европейски фондове за конкурентоспособноств икономическото министерство, но решенията за проектите на бизнеса ще взима Ирена Младенова. Ако й стигне времето – мандатът й изтича след по-малко от 30 работни дни, а съгласувателните и административните процедури по назначаването й за шеф на програмата ще изядат голяма част от това време.
Със сигурност подобна рокада нямаше да представлява проблем, ако се бе случило, да речем, миналата година. Но сега, когато трябва да се работи на изключително високи обороти, за да се подпомогнат фирмите и да се усвоят европарите, подобно стопиране на процеса е напълно нелогично. Поставя се под въпрос и подготовката на следващото издание на програмата за периода от 2014-а до 2020 година. По-неприятното е, че има голяма вероятност вакуумът в управлението на тези пари да продължи по-дълго. Каквото и да се случи след 12 май, едва ли г-жа Младенова ще запази поста си, което пък означава, че Конкурентоспособност пак ще остане без ръководител. Всяко ново назначение, дори ако става дума за най-големия експерт, неминуемо ще вкара бизнеса в пореден период на безвремие.
Съзнателни или не, на практика действията на служебната власт показват, че целта не е фирмите да получат безвъзмездната европейска помощ, а точно обратното – парите по Конкурентоспособност да не се усвояват. Има мотив за подобен ход – с няколко совалки до Брюксел неизползваните средства лесно могат да се прехвърлят към инициативата Джереми. На подобни маневри веднъж вече станахме свидетели през 2012 година. А и направи впечатление, че министър Василев и заместничката му Младенова от няколко дни усилено подтикват фирмите да вземат кредити по линия на Джереми, но не и да подават проекти за безвъзмездно финансиране.
Макар че разликата между безплатните европари и кредитите е твърде голяма, подобна трансформация на програма Конкурентоспособност (каквото по същество представлява прехвърлянето на пари към Джереми) би била приемлива, ако рекламираните преференциални лихви и ниски обезпечения бяха реални. В публичното пространство все по-усилено се говори, че обявените в рекламните клипове и брошури условия по кредитите на Джереми нямат нищо общо с реалните, които банките съобщават при запитване. Оплаквания на десетки бизнесмени могат да се видят под всички статии и информации за тази инициатива. До редакцията на в. БАНКЕРЪ също стигнаха сигнали за драстично разминаване между обявените лихвени проценти и исканите обезпечения и предложените при преговорите стойности. Най-красноречивото доказателство за това, че има някакъв проблем с Джереми, е критичното ниво на използване на 700-те милиона, предоставени на финансовите институции. По последни данни за изминалата година, откакто реално работят схемите за кредитиране, са употребени едва 10 на сто от средствата.
