Спешната помощ май е последната сламка, за която се опитват да се хванат управителите на финансово давещите се държавни болници. На среща със служебния здравен министър – проф. Николай Петров, от Националната асоциация на работодателите в здравеопазването предложиха обслужването на спешните случаи в столицата да бъде поето от 5-6 лечебници, а не от 41 болници, както е сега. Съсловната организация, в която основно членуват мениджърите на най-големите ни здравни заведения, поиска от министър Петров да бъде възстановена и системата за райониране на линейките в София. Председателят на асоциацията и директор на Св. Анна д-р Димитър Димитров мотивира искането с обяснението, че днес в столицата имало болници, приемащи по един спешен пациент месечно, докато в същото само 5-6 от големите разполагали с достатъчен брой екипи в различните специалности, с реанимации от трето ниво на компетентност и можели да предложат високо качество на обслужване. Именно в тях, според Димитров, трябва да бъдат транспортирани спешните пациенти.
Очевидно е, че заради свръхпредлагането на болничния ни пазар, съчетано с недофинансираните клинични пътеки, по които плаща за дейност Националната здравноосигурителна каса, държавните лечебници са опрени с гръб в стената и няма накъде да отстъпват. А ресурсът, който отделя Министерството на здравеопазването за спешна помощ, е една от последните апетитни хапки. От 368-те млн. лв. в годишния бюджет на ведомството немалка част отиват именно за плащания в този сектор. Болниците в София вече станаха към 90 и битката за всеки пациент е жестока. Освен това действащата система за спешна помощ е твърде порочна и се нуждае от корекция. Частниците, работещи със здравната каса, предпочитат да приемат в спешните си отделения хора, чието лечение не изисква сериозен финансов ресурс и със сигурност ще бъде покрито. За другите се оказва, че няма свободни легла. Съответно линейките по презумпция карат тежките случаи, често съпроводени с множество странични заболявания, към държавни болници като Пирогов. Поради което те пък задлъжняват, тъй като получените пари за лечението не покриват диагнозата.
Проблем по трасето съществува и със системата на спешния номер 112, която често изпраща линейките за зелен хайвер. Неотдавна, заради липсата на стабилна връзка и адекватна комуникация, директорът на Центъра за спешна медицинска помощ-София д-р Георги Гелев и изпълнителният директор на Националната система 112 Стоян Граматиков дори си размениха заплахи за съд. Само че до разрешение на споровете между двете звена не се стигна. Казус с пациент, чакал 3 часа спешните медици, накара Гелев да заяви, че най-важното е да се възстанови телефон 150, защото няма как медицински некомпетентни хора да разпределят с кои пациенти да говорят лекарите и с кои – не. Д-р Ангел Ангелов от Медицински дейности пък добави, че много често, освен проблемите с конферентните разговори, стават и сериозни разминавания между реалния и подадения административен адрес. Така екипите се разкарват напразно и губят скъпоценно време. Но за Граматиков проблемите в Спешна помощ се дължат на организацията, създадена от д-р Гелев.
Докато чакат закъсняващите линейки, директорите на големите столични болници успяха да изчислят, че бюджетите им за 2013-а са по-леки с 25% спрямо необходимото. Те ще търсят решение на проблема с финансирането на болничната помощ на среща с министър Петров, управителя на здравната каса д-р Пламен Цеков и представители на Българския лекарски съюз. Болниците са против районните здравни каси да изготвят прогнозни бюджети и искат нова методика, по която НЗОК да заплаща за всеки реално преминал болен. Асоциацията на работодателите в здравеопазването настоява Националният рамков договор да се сключва за по-дълъг период от време, но всяка година да бъдат договаряни цени и обеми за лечение, в които да бъдат отчетени инфлацията, лекарският труд и разходите на болниците за ток, вода и отопление. Според д-р Димитров цените на клиничните пътеки през 2014-а трябва да бъдат увеличени средно с около 40%, само дето не е ясно откъде следващият здравен министър ще намери необходимото финансиране.
