Противно на очакванията на всички тома неверници националният ни отбор по футбол премина и през деветте кръга на датския ад, за да запази живи шансовете си за класиране на Мондиал 2014. Второто издание на Пеневата чета стартира квалификационната кампания от позицията на абсолютен аудсайдер в неприятната компания на Италия, Дания и Чехия, но след шест изиграни мача все още е без загуба. От своя страна набедените за фаворити наши съперници трябва да палят свещи, че успяха да се измъкнат само нахапани, а не напълно изядени от младите лъвчета. Срещу Италия играчите ни успяха да стигнат до точката, въпреки че адзурите извън всякаква логика вкараха два бързи гола, с които обърнаха резултата. Арменците ни счупиха от ритане на Васил Левски, но накрая си тръгнаха с наведени глави. Чехите се лутаха 90 минути в безцелни опити да ни вкарат гол. Датчаните стигнаха само до реми в София, въпреки че повече от час се радваха на лукса да играят с човек повече. И за десерт напълнихме кошницата на малтийците с 6 гласа…
Как стават тези работи? Как само за няколко месеца се промени коренно обликът на тима? Заслугата, разбира се, е преди всичко на Любослав Пенев, който, за разлика от редица наши измислени специалисти и един клет германски експерт, доказа, че си разбира от работата, знае какво иска и как да го постигне. В сравнение с него експериментът Лотар Матеус изглежда като една истинска футболна перверзия и говори много и за нивото на тези, които я допуснаха. Мнозина упрекваха Пенев, когато обяви, че ще прави гръбнака на отбора от млади футболисти и ще зачеркне старите. Но кой каквото ще да говори, с Димитър Бербатов, Мартин Петров и Стилиян Петров, които играеха в големи клубове и чийто талант никой не оспорва, националният ни тим неведнъж изглеждаше като разбита команда с развят за предаване байрак. Сегашните момчета може да са и с по-скромни визитки, но не се предават и играят до край. Затова и печелят – точки, симпатии и респект. Към волята им за победа Пенев прибави тактика и дисциплина. Този коктейл засега е твърде горчив за именитите ни съперници.
Пред очите ни буквално с всеки мач израстват Николай Михайлов, Иван Иванов, Николай Бодуров, Георги Миланов и Александър Тонев. Михайлов е все по-сигурен в рамките на вратата си, както и при центриранията. Иванов и Бодуров изградиха желязна защитна двойка. Тонев, наред с всички свои качества, прекрасно вижда играта и започна да бележи голове. Миланов пък е най-големият талант, роден от футбола ни за последните 7-8 години, и със сигурност скоро ще облече фланелката на сериозен европейски клуб. Като към тях добавим специалиста по решителни попадения Станислав Манолев и откритието на десния бек – Радослав Димитров, се вижда, че контурите на новия тим са очертани. Естествено, има още трески за дялане. Особено в средата на терена, където Гаджев и Дяков често не са на нивото на останалите. А и е глупаво да очакваме чудеса. Просто трябва да използваме потенциала, който имаме. Във всеки мач и докрай. Останалото е да бъдем оптимисти, защото философията на Любослав Пенев – горе главата, долу нослетата!, действа перфектно.
