Руското присъствие в банковата система на Кипър е зашеметяващо. Според повечето оценки то е в размер на приблизително 22 млрд. англ. лири, а около една трета от всички депозити в кипърските кредитни институции принадлежат на руснаци.
Огромните руски инвестиции в Кипър започват през 90-те години на миналия век – период, известен като гангстерски капитализъм. Изплашени от евентуалното връщане на авторитарния режим, олигарсите успели да заграбят държавни активи чрез осъществени набързо продажби, започнали да търсят място за парите си в данъчни убежища и центрове за пране на пари по света. Така близо 300 млрд. щ. долара, традиционно – пари в брой или злато, взети от държавния трезор и натъпкани в куфари – напуснали Русия през първото десетилетие след разпадането на Съветския съюз. Швейцария, лондонското Сити и Уолстрийт – всеки от тези финансови центрове получил своя справедлив дял от богатството.
Най-забележимото руско присъствие обаче е във и около Близкия изток. И Дубай , и Израел процъфтяват в резултат на руската помощ – първият по търговски причини, вторият – по културни. Кипър пък има специално място и е най-популярен. Островът предлагал всичко, което обича елитът на Москва – средиземноморско слънце, статут на данъчно убежище и лишени от всякакво любопитство полицейски служби. Важна роля изиграла и Източната ортодоксална църква на Кипър. Мнозинството руснаци били посрещнати с отворени обятия от кипърците като братя по вероизповедание и като щедри инвеститори.
Точно толкова важно, но по-малко известно било и значителното дискретно присъствие на КГБ на острова по време на студената война. Оттам Москва наблюдавала случващото се в Близкия изток. А когато олигарсите и криминалните синдикати започнали да източват руската икономика, останките от тази разузнавателна мрежа успяла да превърне Кипър в най-голямата световна перачница на пари със съмнителен произход.
В течение на годините известни личности придобили значителни дялове от островната икономика. Олег Дерипаска – собственик на алуминиевия гигант Русал, прекарал пет дни в Кипър през тази година, провокирайки коментари, че вероятно тегли авоарите си преди евентуална акция на Европейския съюз срещу банковата система. Александър Абрамов – основен инвеститор в стоманодобивната група Евраз (в която Роман Абрамович е миноритарен акционер) – получил кипърско гражданство през 2010-а за заслуги към острова (с други думи, заради парите, които инвестирал в регистрирани в Кипър компании).
Проникването на руснаците в стопанството на Кипър е една от причините за безпокойството на германските политици, подсилено от разследване на германските тайни служби (BND). То констатирало, че Никозия е дала гражданство на 80 руски олигарси, които по този начин получили пълни права на жители на ЕС. Именно този факт засилил подкрепата за плана на Берлин да наложи данък върху депозитите в кипърските банки.
На теория всички тези подмолни маневри биха могли да се разкрият и прекратят още преди Кипър да стане член на ЕС през 2004-а. Защото наредбите за присъединяване изискват пълен одит на местните банки. Членството на Кипър обаче било наложително по политически причини, защото Гърция заплашила, че ще наложи вето върху присъединяването към съюза на държави от Източна Европа, ако Кипър не бъде приет. Руснаците пък давали мило и драго островът да влезе в ЕС, за да могат парите им в банките в Никозия да циркулират безпроблемно на територията му.
Макар че традиционният имидж на руснаците в Кипър е за безвкусен лукс и гангстерски маниери, парите от Москва играят стратегическа роля. Разкриването на газови запаси във водите на острова, в комбинация с гражданската война в Сирия, затрудняват руската политика в региона. Москва е обезпокоена от влиянието на този газ върху собственото й производство. Заради това Кремъл подхвърли идеята за замяна на дълг срещу частичен контрол върху кипърското находище. Освен това Русия обмисля и вероятността да загуби стратегическия си плацдарм в Тартус – военната база на Сирия, ако режимът на Башар ал-Асад падне.
Просто в дългосрочен план тези съображения са много по-важни в сметките на Москва, когато тя реагира на сегашната криза в Кипър, отколкото начинът на живот на богатите и известните на средиземноморския остров. (Със съкращения)
nbsp;
Миша Глени, Файненшъл таймс, 24 март
Миша Глени е сред най-известните английски журналисти, автор на книгата МакМафия: Сериозна организирана престъпност.
