Само две седмици бяха необходими на служебния министър на икономиката Асен Василев, за да раздруса здраво енергетиката. Във всеки случай предложеният от него пакет от седем мерки за гарантиране на сигурността на сектора разбуни духовете и предизвика редица противоречиви коментари и реакции.
Първата мярка предвижда временното спиране на производителите на ток от слънце и вятър, които в продължение на девет месеца не са изпълнявали нормативните изискванията. Конкретно, според чл.30 ал.4 от Закона за енергията от възобновяеми източници всяка централа с мощност над 30 киловата е задължена да предава данни в реално време на оператора на преносната или на разпределителната електрическа мрежа за доставената в точката на присъединяване електрическа мощност. По думите на Василев на тези изисквания днес не отговарят 40% от екоцентралите.
Те не подават данни какво количество енергия ще произведат. Това води до дисбаланс в системата и големи проблеми в управлението й, особено в моменти на свръхпроизводство. Затова тези централи ще бъдат спрени, докато не започнат да подават данни в реално време, изтъкна министърът.
Самото спиране едва ли ще е толкова лесно, поне от законова гледна точка. Наистина според норматива ЕРП-тата и системният оператор могат да ограничат дистанционно подаваната към електрическата мрежа енергия, но по изключение и само когато бъдат надвишени нейните преносни възможности. От друга страна пък, имаме явно неизпълнение на законово вменени задължения, което развързва ръцете на министерството да наложи крайната мярка.
Естествено, не закъсня реакцията и на Българската фотоволтаична асоциация.
За да се реализира подаването на данни в реално време, е необходимо инсталирането на специфично оборудване в точката за присъединяване на ВЕИ централите. Изпълнението или неизпълнението на тази разпоредба зависи изцяло от съответното ЕРП, тъй като съоръженията за предаване на данни в реално време трябва да отговарят на точни спецификации, предоставени от тях. Производителите нямат право самосиндикално да инсталират такива табла в точката на присъединяване към мрежата без конкретни указания и разрешение от енергодружествата. По наша информация за редица ВЕИ централи са договорени и заплатени към ЕРП-тата табла за предаване на данни в реално време, но в продължение на месеци те не са доставени и монтирани. В тези случаи е напълно неприемливо санкционирането на производителите с изключване от мрежата, коментира председателят на организацията Никола Газдов.
Всъщност основният проблем ще е за производителите на ток в Югоизточна България, тъй като тези, които са включени към жиците на Енерго-Про и ЧЕЗ, имат монтирани такива табла още преди пускане в експлоатация на обектите. Колкото до района, обслужван от ЕВН, там са съсредоточени най-много мощности. От дружеството тази седмица поискаха промяна в цените на тока от 1 април, за да бъдат компенсирани загубите, които търпят именно от купената зелена енергия. Само че председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Евгения Харитонова ги отряза директно, че това няма как да стане и е трябвало да си правят по добре сметката, когато са присъединявали зелените централи към мрежата си. В последна сметка, ако производството на ВЕИ-тата в района на ЕВН бъде намалено, това ще покрие поне временно и частично щетите, понасяни от компанията.
Много повече икономически интереси директно ще бъдат засегнати от предложението на Асен Василев държавната регулаторна комисия да въведе механизъм НЕК и електроразпределителните дружества да изкупуват тока от заводските централи (т.нар. кафява енергия), след като те задоволят собственото си потребление. Сега огромната част от собствениците на подобни мощности откровено хитруват. Вместо да захранват своето производство, те предпочитат да пласират електроенергията на държавата по преференциалните цени от 130-140 лв. за мегаватчас, а после да купуват от НЕК ток за 75 лв. и така да реализират печалби. Съответно всичко това се пише на сметките на потребителите като кафява добавка. По изчисленията на министъра ограничаването на подобни трикове ще спести около 50 млн. лв. на година от фактурите на битовите абонати. Пострадавши не би трябвало да са и топлофикациите, тъй като те и сега по закон са длъжни да покриват собствените си нужди от произведената на техните площадки електроенергия. Предложението ще засегне централите, които произвеждат ток на територията на друг тип предприятия – като например ТЕЦ-овете на Лукойл, Свилоза, Брикел, Биовет и т.н.
Тази оферта бе лансирана още в началото на март от Български енергиен холдинг в комплект с още едно намерение, оповестено сега от служебния енергиен министър – за намаляване на студения резерв, който се поддържа в случай на проблем в АЕЦ Козлодуй. Василев предлага резервните мощности да бъдат свити от 1040 мегавата на 840 мегавата през по-топлите месеци от годината. По този начин ще се облекчи финансовото състояние на Националната електрическа компания, която плаща между 9 и 28 лв. за всеки мегават в запас. Плаща ги основно на ТЕЦ Варна, която е собственост на чешката ЧЕЗ и на ТЕЦ Бобов дол, свързвана с бизнесмена Христо Ковачки. Така че те няма да са особено щастливи от подобно развитие на нещата. Още повече че енергийното ведомство настоява за изкупуването на резерва вече да се обявява тръжна процедура и да се плаща на този, който предложи най-ниска цена.
Следващите две мерки, оповестени от икономическия министър, предвиждат системният оператор да предложи възможност за премахване на ограниченията за износ на ток към Турция, а ДКЕВР да намали таксата за експорт на електроенергията. Намеренията са ясни – да не се стига до ситуацията от началото на март, когато слабият износ и ниското потребление вътре в страната доведоха до изключването на мощности от трите въглищни ТЕЦ-а в комплекса Марица-изток, за да се балансира електроенергийната система. Добре би било обаче да се контролира кой точно и на каква цена ще изнася тока. За да не се окаже, че пак ще се напълнят джобовете на комисионерите, а държавната касичка ще остане празна.
Доста повече въпросителни предизвиква стремежът енергийният регулатор да приеме правила за търговия с електроенергия и да осигури влизането им в сила до 15 април. От същата дата е необходимо ДКЕВР да одобри и общите условия за достъп на производители до преносната и разпределителните мрежи в страната.
Тази мярка ще помогне за въвеждането на балансиран пазар. Причината е, че всички производители на енергия ще трябва да дават почасов график ден за ден за произведената от тях електроенергия. Ако те се отклонят от него, ще се наложи пускане или спиране на мощности. Вместо тези разходи да се правят от НЕК и да бъдат плащани от потребителите, те ще се плащат от производителите, които не си спазват графика, обясни Асен Василев. Отсега обаче можем да прогнозираме, че зададеният срок много трудно ще бъде спазен. Евгения Харитонова например бе склонна да посочи като най-ранна възможна дата за приемане на правилата 1 май. Но дори и да бъде направена в близкия месец и половина, либерализацията с нищо няма да помогне на битовите клиенти. И в момента всеки от нас може да излезе на свободния пазар, но реално няма търговци, които да обслужват битови клиенти – за това са необходими инвестиции в специална техника и изпълняване на много изисквания, които ще доведат даже до по-висока цена, описа ситуацията Харитонова.
Също дискусионна е и последната мярка, разписана от Василев – ДКЕВР да изготви механизъм, определящ квотата на централите за регулирания пазар. Намерението да се насочи повече от евтината енергия на АЕЦ Козлодуй или ТЕЦ Марица-изток 2, за да се субсидират сметките на домакинствата, изглежда като спасителен пояс. Но не бива да забравяме, че особено за атомната централа е жизненоважно да натрупа колкото се може повече средства, за да модернизира Vи VIблок. А това няма как да стане, ако продава повече от евтиния ток. Да не говорим, че при тази ситуация ТЕЦ Бобов дол, ТЕЦ Марица 3 и Брикел ще трябва да приключат с активната си дейност.
Реално погледнато, мерките на служебните икономически министър няма да решат трупаните с години проблеми в енергийния сектор. Те обаче ще са едно добро начало, ако дори и половината от тях бъдат реализирани.
