Изненадващо за всички в четвъртък служебният премиер Марин Райков оповести, че работната група за управлението на парите на държавните фирми е заработила на пълни обороти. Ден по-рано самият той спомена, че съставът й все още се уточнява. Брей, че експедитивност! Според лица, запознати със състава и функциите на въпросната група, тя е едно миниправителство, защото в нея участват само членове на сегашния Министерски съвет. Та на нейното първо заседание в четвъртък са взети няколко решения.
Първото е: ресорните министри да обсъдят с шефовете на подведомствените си държавни компании дали могат да получат съгласието на обслужващите ги банки да направят публична цялата информация, свързана с обслужването на парите им. Ще рече на показ да бъдат извадени всичките наличности по депозити и сметки на държавните дружества, размерът на предоставените им кредити и гаранции, лихвените условия по всички тези финансови инструменти, както и евентуалните обезпечения.
Това, разбира се, трябвало да стане при спазването на законите за банковата тайна!? Ще е интересно да разберем дали след обсъждане с обслужващите банки подобна прозрачност въобще е възможна.
Второто решение е, че съществуващите в момента правила са много добра основа. Става дума за онези правила, които през 2010-а хората на тогавашния финансов министър Симеон Дянков написаха като препоръки. В повечето държавни фирми проведоха конкурси за обслужваща банка и те не предизвикаха особени размествания в съществуващото позициониране на сметките. Промени почти нямаше, защото кредитните институции, които до онзи момент обслужваха фирмите, предложиха най-добрите условия.
Работната група обаче смята, че съществуващите в момента правила трябва да бъдат доразвити и в тях да бъдат включени и условията при управление на кредитите и пасивите като съществен елемент, който задължително трябва да се взема под внимание. Ама как така? Нали в правилата на Дянков има записан текст, според който те обхващат и условията за отпускане на оборотни инвестиционни и други кредити и гаранции и други. Като под последната дума други, по смисъла на Закона за банките и кредитното дело и наредбите на БНБ, могат да се включват най-различни ангажименти, като например акредитиви, форуърдни или хеджиращи валутния риск операции. Какво доразвиване на тази част смята да прави работната група?
Третата новина от заседанието на работната група е, че всичките й членове са на мнение препоръчителните правила на Дянков, след съответните доработки, да станат задължителни за държавните дружества и предприятия. Според експерти това означава, че те трябва бъдат подредени или вкарани в някакъв държавен документ. Коментарите им са, че най-логично е в такива случаи да бъде променен Законът за обществените поръчки и на базата на нововъведенията в него да излезе постановление на Министерския съвет. Заради липсата на действащо Народно събрание обаче този вариант отпада. Другата възможност е обновените изисквания да бъдат вкарани в съществуващия вече Правилник за реда за упражняване на правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала.
Дори всички тези решения и препоръки да се случат до края на мандата на служебния кабинет, те трудно ще доведат до незабавни промени в обслужващите банки на държавните компании. Причината е, че финансовите взаимоотношения са скрепени с вече действащи договори, чието предсрочно прекратяване ще доведе до загуби за дружествата и респ. за държавата.
Големият въпрос е защо сегашното служебно правителство превърна в свой приоритет тези правила, след като следващият редовен кабинет може да реши да ги промени? Според представители на ГЕРБ служебният премиер изпълнява една от спешните задачи, спуснати му от президента Росен Плевнелиев, който пък на свой ред върши нетолкова работа на ползу роду, колкото за да удовлетвори интереса на близки нему бизнес кръгове, които в последно време станаха досадно известни.
nbsp;
