Най-позитивният резултат от дербито Лудогорец – Литекс (0:0) бе емоционалното изказване на собственика на разградчани Кирил Домусчиев. Минути след иначе оспорвания двубой Домусчиев се възхити от играта, показана от бебетата на Стоичков, и заяви, че зелено-белите коренно ще променят клубната си стратегия. Ще налагаме млади момчета, които с гордост да защитават зелената фланелка. Именно те са бъдещето на българския футбол. До този момент бяхме принудени да играем с наемници, но ще продължим да инвестираме спрямо възможностите ни, а крайната ни цел е да играем с наши деца, каза създателят на проекта Лудогорец и веднага пристъпи към изпълнение на новия си план. Помощникът на старши-треньора Ивайло Петев – Тодор Киселичков, заедно с още двама от наставниците в школата ще бъдат изпратени на стаж в бразилския Атлетико (Паранензе). Шампионите са се свързали и с английските грандове Манчестър Юнайтед и Ливърпул, чиито академии също ще бъдат посетени от наставниците на разградската школа. С представителния тим вече тренират и четирима юноши на клуба, които също постепенно ще бъдат налагани в състава.
Чудесно е, че собственикът на поне един от грандовете ни не изгуби десетилетия, за да проумее, че футболът ни е на толкова плачевно дередже главно защото напоследък клубовете ни се отнасяха с най-големите си таланти като към доведени и недолюбвани деца. Десетки перспективни юноши не получиха дори минимален шанс за изява, отборите им не подписваха първи професионални договори с тях за сметка на толерирането на всевъзможни
вносни Рамоси, Родригеси и Платинита
Дори 40-годишният дядо Жардел акостира във Варна, за да се разхожда на Тича, вместо да играят юношите от школата на Черно море. Заради напълно неадекватната политика на чуждопоклонничество, провеждана от повечето ни големи клубове, футболът ни изгуби цел и посока на развитието си.
Една дузина собственици с претенции отборите им да печелят титли, след което да правят фурор в евротурнирите, така и не разбраха, че единственият конвертируем продукт, от който могат да печелят, са собствените юноши. Защото клубните каси в нашенската действителност не могат да бъдат напълнени нито от алъш-вериша с телевизионни права, нито от продажбата на билети и фланелки. Жалкото е, че стойността на българския футболен талант през последното десетилетие рязко девалвира и сега единственият футболист в А група, който може да бъде изтъргуван за над 1 млн. евро, е звездата на Литекс Георги Миланов. Споменавайки оранжевите, трябва да се отбележи, че само клубът на Гриша Ганчев рационално използва развитата си по европейски модел школа. И резултатите се виждат в двубоите от А група, в които 20-годишните младоци правят за смях скъпоплатените си съперници от столичните грандове, както и в юношеските шампионати, където оранжевите мачкат наред. В най-скоро време правилната инвестиционна и клубна политика на Ганчев ще се отрази и върху финансовия баланс на ловчанлии. За разлика от останалите, в Ловеч пазят като писани яйца най-обещаващите млади играчи, подписват договори с тях и не ги продават, преди да им е дошло времето.
Отварянето на българския футбол към Европа по никакъв начин не подобри ситуацията с развитието на школите ни, дори напротив. У нас се развилняха всевъзможни скаути на нискоразредни европейски тимове, които измъкват безплатно най-големите ни таланти под безучастния поглед на клубовете майки. Напълно грешната максимата само на Запад можеш да станеш футболист се вменява от псевдотреньори на невръстните деца, които едва навършили 15 години
вече се чудят как да избягат
от тима, инвестирал десетки хиляди левове във футболното им развитие. Ако това беше вярно, нямаше да имаме велики играчи като Георги Аспарухов, Петър Жеков, Александър Шаламанов, Христо Стоичков, Красимир Балъков или Димитър Бербатов, които станаха футболисти у нас. А сега младите момчета, съвсем неподготвени за голям футбол, отиват на някакви проби, харесват ги, след което ги превръщат в смъртни резерви и те не помирисват терен. Това е така, не защото юношите ни нямат потенциал да се наложат, а защото никой не оценява харизаната стока.
В това отношение най-емблематичният пример е Левски, чиято школа продължава да бълва качествени футболисти, но нито един от тях не е наложен в сегашния титулярен тим на сините. Показателен за клубната политика бе трансферът на младия десен защитник Христо Попадийн в италианския Киево. Юношата бе посъветван лично от старши-треньора Илиан Илиев да излезе в Италия, за да играе по-редовно, защото тук щял да бъде резерва на холандеца Дъстли Мюлдер. Едва ли Киево имат по-слаб десен бек от Мюлдер, но италианците инвестират в бъдещето, за разлика от столичния клуб, който явно мисли само за титлата от девалвиралия ни шампионат. А колко редовно играе Попадийн не е ясно, защото в медиите е отразена единствено една негова
40-минутна изява за втория тим
на летящите магаренца. И ако Киево все пак ще плати 100 хил. евро, при положение че хареса 19-годишния бранител, то редица сини таланти изчезват зад граница, без клубът да получи и стотинка за тях. Така се случи с централния нападател Жак Коен, който вместо със сините подписа първия си професионален договор с израелския Ирони Рамат Ашарон.
Реших да подпиша с този отбор, защото търсех развитие, а не вярвах в Левски да получа шанс. Не исках само да тренирам с представителния тим, нуждая се и от игрови минути. Левски ми предложи контракт, но аз не исках да се заробвам за 500 лв. на месец и да тренирам за здраве. Отказът ми ме лиши дори и от тази възможност, не попаднах сред избраниците на Илиан Илиев. Когато дойде, той не познаваше никого от младите играчи и му казаха кого да повика, каза след трансфера Коен. По същата схема юношата на Левски Валентин Добревски избяга в ЦСКА. Халфът Стивън Петков бе изпробван от испанския Хетафе, английския Блекбърн и Новара. В италианския тим бе тестван и Любомир Илиев, а нападателят Кристиян Димитров от набор`94 бе изпробван от Динамо (Букурещ).
Както се вижда, това съвсем не са европейски грандове от ранга на Реал, Манчестър Юнайтед или Ювентус, където пробите биха били оправдани. Такова е положението и с другите ни продуктивни школи. В Чезена се пробваха юношеските национали Александър Василев и Станислав Георгиев от Чавдар (Етрополе), Черноморец изпрати в португалския Маритимо халфа Михаел Орачев и защитника Стоян Кижев, Нотингам отмъкна втори вратар – Димитър Митов, от академията на Стоичков, след като преди време подписа с Димитър Евтимов. Ако съберем сумата, която клубовете (евентуално) ще получат за изброените таланти, тя едва ли ще надхвърли милион евро. А никой по света, дори Габон или Занзибар, не би си позволил лукса да хариже половината си юношески национален отбор за толкова смешна сума.
Друг показателен случай за неспособността на клубовете ни да продават изгодно талантите си е обявеното от медиите за истински трансферен удар преминаване на защитника от школата на Славия Стефан Велков в италианския гранд Наполи. Бившият клуб на Марадона наблюдавал родения през 1996-а Велков в мачовете на националния отбор до 17 години, който се класира за елитния квалификационен кръг на Евро 2013, и решил да го вземе в школата си. Президентът на белите Венцислав Стефанов, който иначе се слави със своя бизнес нюх, изпадна във възторг, че италианците харесали момчето, което било много талантливо и има огромно бъдеще. Но дано Наполи, освен на думи, и подобаващо финансово да оцени таланта му. За сравнение, сините от Неапол през зимата
платиха 3 млн. евро на Хайдук (Сплит)
за 18-годишния Йосип Радошевич, който след това бе пратен да се обиграва в Примаверата (юношите старша възраст) на клуба. Именно Хърватска и Сърбия трябва да бъдат модел за футболните ни босове как може да се печели от производство на футболисти. Защото Радошевич бе привлечен в Наполи със създадения от бившия му клуб имидж на новия Гатузо, въпреки че е доста спорно дали е по-добър футболист от Велков.
Динамо (Загреб), който със суперкъсмет отстрани Лудогорец в тазгодишното издание на Шампионската лига, всяка година печели милиони от играчи, излезли от школата му. През последните години академията на клуба произведе Ведран Чорлука, Лука Модрич, Нико Кранчар, а през последния трансферен прозорец халфът Матео Ковачич бе продаден за 11 млн. евро на италианския гранд Интер. Сега на пазарния конвейер е поставен 16-годишният Ален Халилович. Той дори не е направил десетина мача за Динамо, а вече на опашка за подписа му се наредиха Манчестър Юнайтед, Манчестър Сити, Реал и Пари Сен Жермен. Президентът на Динамо Здравко Мамич без грам колебание постави цена от 20 млн. евро за новата си златна кокошка. Но това е уместно, след като всички в Хърватска тръбят, че Халилович е безценен и уникален. Дори и да е такъв, това няма как да се види, ако подобно на българските юноши той не е получил шанс за изява.
Сръбските клубове също умеят да промотират продукцията си. Тийнейджърът Лазар Маркович, описван от медиите като един от най-големите таланти в Европа, е трансферна цел №1 на Арсенал, Севиля, Барселона, Фиорентина и Рома. Едва навършил 17 години халфът Никола Нинкович пък е искан от Тотнъм и Ливърпул. Черно-белите обаче знаят, че
е твърде рано да се разделят
с тези играчи, защото няма да получат достатъчно пари. Няма никакъв шанс младите ни таланти да напуснат Белград в близко бъдеще. Не продаваме младежи само защото те са направили по няколко добри мача, каза спортният директор на клуба Любиша Тумакович. Колкото по-скоро тази философия влезе в арсенала на нашите клубове, толкова по-добро ще е бъдещето на футбола ни.
