Надявам се, че в борбата срещу истинските данъчни убежища, ще действаме по същия твърд начин, както срещу малките страни от Европейския съюз. Това заяви министърът на външните работи на Люксембург Жан Аселборн по време на пресконференция във Виена с неговия автрийски колега Михаел Шпинделегер, цитиран от АФП.
Аселборн настоя за повече прозрачност при провеждането на дискусиите около Британските Нормандски острови и посочи именно тях за истинските данъчни оазиси.
Нито Австрия, нито Люксембург са данъчни убежища, подчерта още външния министър. Той допълни, че се надява и двете страни да координират своите ответни действия след призивите към тях за премахване на политиките за банковата тайна.
През миналата седмица премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер заяви, че страната му е склонна да направи частично споразумение, което да включва автоматичен обмен на информация по отношение на чужденците, които държат сметки в страната. Ако предложението бъде прието се очаква то да влезе в сила не по-рано от януари 2015 година. Така Австрия остана последната държава в ЕС, която остро пази банковата тайна. Канцлерът Вернер Файман няколкото пъти заяви, че е готов да преговаря по този въпрос, но подчерта, че страната му ще продължи да защитава нейните жители.
В същото време Швейцария заяви твърдо, че ще отхвърли плановете на Европейския съюз за задължителен обмен на информация за банкови сметки. Това съобщи президентът на страната Уели Маурер пред журнал La Matin Dimanche.
Брюксел настоява за постигането на двустранно споразумение за обмен и с други държави, освен със страните-членки и по-конкретно с Швейцария, която е една от най-големите данъчни убежища в света.
Според Маурер искането на ЕС е опасен момент за страната му и позицията на Берн извън рамките на съюза означава, че няма да бъде обвързан с директивата.
Няма причина да променяме нашата стратегия, коментира още швейцарският президент.
Борбата с укриването на данъци бе една от основните теми, обсъждани от финансовите министри по време на срещата в Дъблин през уикенда.
Европейският комисар по въпросите на данъчното облагане Алгирдас Шемета, заяви че укриването на данъци струва на европейската икономика 1000 млрд. евро на година. Това е приблизително два пъти общо размера на спасителните пакети за Гърция, Ирландия, Португалия, Испания и Кипър.
Според Шемета са необходими по-строги правила за гарантиране на по-справедлива среда за гражданите на съюза, много от които в момента, носят тежката данъчна тежест в резултат на кризата.
Той посочи, че очаква постигане на бързо споразумение относно директивата за спестяванията.
