Успяхте ли да различите някакви смислени послания сред залелия ни водопад от предизборни ежби? Повече от седмица след официалното начало на кампанията политическите дебати, които са предимно платени между впрочем, кънтят на кухо. Дори и нявга страстните партийни противопоставяния сега са се превърнали в скучни и монотонни караници, съвсем без живец.
Вярно е, че основните кандидати все още не са се изправили един срещу друг, но изявите на обикновените лейтенанти са не по-малко показателни за това, което се предлага. Засега лидерите говорят поотделно и вероятно, както обикновено, по-зрелищните сблъсъци ще се състоят в последната седмица преди изборите. Убедителната борба за доверието на избирателя изисква превключване от монологичен в диалогичен режим.
Сергей Станишев и Бойко Борисов продължават задочните си спорове, правейки си взаимна реклама един на друг. В сряда червеният лидер заподозря бившия премиер, че е поръчал подслушванията. Той припомни, че Борисов е заставал изцяло зад Дянков и Мирослав Найденов по начина, по който сега застава зад Цветанов. Експремиерът пък обяви от Плевен, че докато той е шеф на ГЕРБ, няма да се прави коалиция с БСП, ДПС, Атака или който и да било. Той уведоми привържениците на партията си, че обвиненията, че ГЕРБ е мафия , е обида към всички вас, а не към нас.
Скучните и предимно поединични изяви на професионалните политици пренасочиха вниманието на неотвратените от политиката зрители и читатели към екстравагантните кандидати. А днес екстравагантности да желаеш… С изключителна искреност и чистосърдечие блесна шампионката по борба Станка Златева, наредена на трето място в сливенската листа на ГЕРБ, в първата си политическа изява за кампанията по националната телевизия: Ами знаете, че аз съм от Сливен и хората тук ме подкрепят и държат на мен и искат аз да съм човекът, който по принцип да поеме нещата за спорта. Олимпийският шампион по борба от 1972 г. Георги Мърков, борещ се за депутат в листите на Коалиция за България в Пазарджик, джентълменски отбеляза, че ако Станка не се кандидатираше от ГЕРБ, аз лично щях да гласувам за нея. Любопитно беше и да се наблюдава как певицата Десислава Добрева си е сменила амплоато и агитира за Нова алтернатива на Николай Цонев. Най-пламенен безспорно е Слави Бинев, който громи диктаторите и разобличи една журналистка, която според него адвокатствала на бившите управляващи. MMA борецът Станислав Недков -Стъки от Горда България пък блесна в един от дебатите с наблюдението, че бюджетът за подслушване е по-голям от този за култура и образование.
Тежкият удар, който кампанията нанесе върху обществения живот, си личи и по това, че политиците спряха да произвеждат значими новини. Единственото изключение е развитието около скандала с подслушванията, но сагата започна още преди има-няма три седмици.
Трудно е да си спомним дали е имало по-безлична кампания, защото така или иначе изборният ден обикновено окончателно заличава спомените за нея. Не че предизборният дискусионен формат някога е блестял с особена дълбосмисленост. Но той все пак е важен, защото в него се представят и се защитават политики, позиции и идеи, а наблюдаващите имат възможността да опознаят донякъде самите кандидати за властта. Засега това хич не се получава, а опознаването не е в интерес на опознаваните, макар и те стриктно да се придържат към актуалните течения на гражданския популизъм.
Липсва разговор за важните неща от платформите. Шумът, който произведоха вместо това кандидат-депутатите, вероятно само би засилил обществения нихилизъм към политиката.
Дано партиите да имат скрити козове от ръкавите си. И да ги извадят. Защото това, което наблюдавахме до момента, напомня на дребнави караници в детската градина. А едва ли има нещо, което повече да дразни обикновения избирател във времената на замразени доходи и пълзяща безработица от симулацията на битки и претенциозното нищоговорене.
