Единната европейска валута укрепна през седмицата и дори направи опит за пробив над 1.32 щ. долара, но не й достигнаха сили и тя се върна на по-реалните нива близо до 1.3050 щ. долара.
А проблемите на еврозоната като че ли нямат свършване. Кипър продължава да се движи по острието на бръснача, а вероятността Словения да стане шестата държава, поискала финансова подкрепа от партньорите си, става все по-осезаема. Германците пък, на които им омръзна да плащат борчове на разточителните южняци, сформираха предизборно партия, която ще се бори да извади страната от еврозоната. В тази връзка Йозеф Акерман – бившият главен изпълнителен директор на Дойче Банк, който в момента е председател на застрахователната група Zurich Insurance Group, предупреди, че ако валутната общност се разпадне, това ще излезе много по-скъпо от задълбочаването на фискалните и политическите връзки на региона.
Акерман със сигурност е прав. Но държавите от еврозоната си остават разделени по редица важни въпроси, като например създаването на общ фонд, със средствата от който да се компенсират банкови фалити. Държавите от общността са инжектирали 1.7 трлн. евро в подкрепа на банковите си системи от октомври 2008-а досега, по данни на Европейската комисия. По този повод ръководството на Европейската централна банка и еврокомисарят Мишел Барние, отговорен за финансовите услуги, призоваха да се създаде специална агенция за преструктуриране и закриване на проблемни банки (European Resolution Authority), гарантирана от общ фонд – важна стъпка за изграждането на банков съюз. Германският финансов министър Волфганг Шойбле пък смята, че сегашното законодателство на Европейския съюз не е достатъчно разработено за осъществяване на подобен акт. Но колегите му от Франция и Финландия настояват за бързо въвеждане на подобна система.
Германският канцлер Ангела Меркел коментира, че строгите ограничения в еврозоната ще изискват жертви, докато европейските лидери се борят да сложат край на кризата на държавния дълг. Тя отхвърли внушенията, че увеличението на дълга е необходима предпоставка за генериране на растеж. Меркел твърди, че възстановяването трябва да се постигне чрез консолидирани бюджети, за да се върне доверието на пазарите и да се създаде стабилна база за бъдещ ръст.
Стратегията, прокарвана от Германия за ограничаване на бюджетните дефицити като отговор на продължаващата четвърта година дългова криза, бе подложена на критики и от икономисти от други части на света заради рецесията и рекордната безработица в еврозоната. Миналата седмица финансовият министър и на САЩ Джейкъб Лю прикани европейските си колеги да преориентират курса към генериране на икономическа експанзия. Той подчерта, че проблемите на общността са сериозен риск за възстановяването на САЩ и застрашават световните усилия за ускоряване на растежа чрез монетарни мерки.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше активен. Средният дневен валутен оборот достигна 2362 млн. евро (4620 млн. лева). Сделките в щатски долари заемаха 0.9% от купената и продадена валута.
