След знаковото мълчание на премиера Борисов (прекъснато през тази седмица) най-забележително е изчезването на бившия външен министър Николай Младенов. Освен че не се появява по медиите, той не влезе и в кандидатдепутатските листи на доскоро управляващите. Това обаче едва ли е оценка за неговата дейност от бившия му шеф, който между впрочем му е и кум. Но докато Борисов поне агитира по страната, Младенов съвсем потъна вдън земя.
Странните отношения на бившия външен министър с медиите в последните четири години, отсъствието му във важни за страната моменти породиха доста интриги и сериозно количество конспиративни теории. Заслужено или не, той се превърна в една от мишените за критики в кабинета, а рейтингът му бе сред най-ниските.
Предсказуемо след оставката на правителството поведението му не се промени. За последно той се появи в публичното пространство след интервюто на Мирослав Найденов тази седмица. От фейсбук – на безопасна дистанция от неудобни въпроси. Написа, че скандалът е сценарий на БСП и техните производни. Около две седмици по-рано отговори на критиките на ВМРО за десетдневното му околосветско пътуване от блога си. Става въпрос за воаяж на Младенов между три континента непосредствено преди обявяването на обоснованото предположение за участие на Хизбула в атентата в Бургас. Обяснявайки причините да посети Ирак, Чили, САЩ, Кувейт, Белгия и Германия, той окачестви националистическата партия като пишман воеводи. И коментира десетте дни като уморително пътуване, което със сигурност нямаше да има причина да направя, ако страната ни не беше в ЕС.
Дотук добре. Всеки има право да се защитава срещу политически атаки. Но въпросът къде е Николай Младенов и с какво се занимава все пак интересува обществото. То има своите интересни и незлобливи въпроси, по които би било добре бившият министър да вземе отношение. Ала той, както по времето, в което управляваше МВнР, не вдига телефона си. Ето така започват слуховете, спекулациите и обърканите взаимоотношения. В крайна сметка, ако хич не желаеш да бъдеш притесняван и възприемаш медиите просто като досадници, изборът е много лесен. Не се занимаваш с политика.
Толкова е просто.
