Около две седмици преди изборите стратезите на партиите обмислят маневри за скърпване на следващото мнозинство, което да излъчи правителство. На този фон по-малките партии и предизборните коалиции, които имат шанс да преминат 1% подкрепа, но които вероятно ще останат под бариерата от заветните 4%, са безинтересни за повечето наблюдатели.
Сред тях са коалицията СДС, съюзът ДСБ-БДФ, Горда България, Център – Свобода и достойнство, както и Лидер-Ние. Не бива да се подценяват и шансовете на Национален фронт за спасение на България, ВМРО- БНД и РЗС, явяващи се самостоятелно на вота. Причината, поради която тези осем формации заслужават повече внимание, е, че част от тях вероятно ще се класират до парите от държавната субсидия. В момента извънпарламентарните партии, получаващи митичните 12 лв. годишно на бюлетина, пусната на парламентарните избори за тях, както е известно, са две – НДСВ и Лидер. След изборния ден е твърде вероятно броят на големите-малки да се увеличи. Та след 12 май освен пред крайно разпарчетосан като съотношение на силите парламент страната вероятно ще се изправи и пред
своеобразен ренесанс на малките партии
И докато мненията дали това ще е полезно сигурно се различават, безспорното е, че сметката за това възраждане ще бъде платена от всички.
Нека да разгледаме малко по-подробно кандидатите за статута извънпарламентарен, но платен.
Колизиите вдясно родиха поредното странно пременяване на СДС с доминиращ привкус тип Емил Кабаиванов, решителност в стил Евгени Бакърджиев и шоу елементи ала Гергьовден. В коалиционната манджа са замесени и други екстракти, сред които разпознаваема е единствено земеделската добавка Петя Славова. Сигурно и най-просветените в процесите вдясно биха се затруднили да идентифицират останалите съставки. Въпреки саморазрушителните инстинкти, бушуващи в последните години на Раковски 134, трудно е да се приеме, че коалицията няма да премине единия процент, пък макар и само заради славната марка. На катастрофалната загуба на президентските избори през 2011 г. за общия кандидат на СДС и партиите на Евгений Бакърджиев и Стефан Софиянски – Румен Христов, гласуваха около 66 хил. души. Най-вероятно за преминаването на единия процент ще са необходими към 40 хил. бюлетини.
Трагично несбъдналото се синьо единство натъжи мнозина, но Иван Костов неведнъж е доказал, че не е политик, който трябва да бъде подценяван. Според последното изследване на Алфа Рисърч 1.8% биха пуснали бюлетина за ДСБ, а според Галъп – 2.4% (от всички заявили, че ще отидат до урните). Така ДСБ и БДФ може да участват и в битката за преминаването на четирите процента. Все пак кризата в старата десница е доста сериозна, а на всеки избор от 1997 г. насам гласуващите за нея непрекъснато намаляват.
Когато спортисти с активна гражданска позиция се срещнат с леви интелектуалци бунтари, резултатът не е
свирепо меле с предизвестен край
ами… коалиция Горда България. Сред влизащите в нея са ГОРД на Слави Бинев, Свободен народ около Алексей Петров и Обединен блок на труда Български лейбъристи на Кръстьо Петков. Че имат сериозни шансове да се наредят сред привилегированите малки, свидетелства проучването на Алфа рисърч, отреждащо им 0.7% електорален дял. Във формацията има мотивирани кандидати, на които може би енергията от тетамито им идва леко в повече… Вярно, че пътят от тепиха до държавното управление е отъпкан, но все пак… В същото време в коалицията е и амбициозният представител на академичната общност проф. Боян Дуранкев, който промотира програмата си като план Маршал за България.
След като агенция ЕЖК (Една жена каза) съобщи за готвена коалиция между Свобода и достойнство, известна още като партията на Касим Дал, и СДС, анализаторите предположиха, че това е поредното свидетелство за политическото инженерство на Бойко Борисов. След оставката на бившия премиер обаче сините се отдръпнаха публично, обвинявайки бившия съратник на Доган, че се е месил в реденето на листите им. Впрочем по подобен начин се разпадна и друг подобен брак по сметка – между Яне Янев и Веселин Марешки, който дори бе официално парафиран. Редом до Касим Дал сега е НДСВ, което странно защо се е съгласило името му да не присъства в названието на коалицията Център-Свобода и достойнство. На последния парламентарен вот за жълтите гласуваха по-малко от 130 хил. души, което беше спад от близо 600 хил. спрямо подкрепилите ги през 2005 година. Царската партия беше
допълнително отслабена
от създаването на партията на Кунева, която на места привлече цели нейни местни структури. Свобода и достойнство пък е твърде млада политическа сила и също като НДСВ не попада в социологическите проучвания. Прогнозите за представянето на коалицията са трудни, но все пак достигането на 40 хил. гласа може и да се окаже по силите им.
Като коалиция се явяват на изборите и ПП Лидер, Националният идеал за единство (НИЕ) и БНД. Въпреки че НИЕ също регистрираха отделна листа, тя отпада и кандидатите им ще участват с регистрацията на Лидер. През 2009 г. партията, зад която стои енергийният бос Христо Ковачки, получи към 140 хил. гласа. НИЕ пък, което беше създадено около отцепилия се от ВМРО бивш кмет на Пловдив Славчо Атанасов, има силни структури в областта. Проучване на Медиана регистрира подкрепа за формацията от малко над процент.
Битката за преминаването на единия процент е не по-малко ожесточена от тази за прехвърлянето на 4-те процента. Във време на тежък икономически погром за малкия и средния бизнес участието в политиката придобива още по-ясни парични измерения, а включването в коалиции увеличава шансовете за докопване до лелеяните бюджетни средства.
Интересно е, че формациите, преминали тази бариера, но вън от Народното събрание,
законово са в привилегировано положение
спрямо парламентарно представените политически сили. Спомняте ли си шумните обвинения на Волен Сидеров, че ГЕРБ е откраднал субсидията на Атака? Повечето от 11-те, напуснали парламентарната му група, декларираха принадлежност към бившите управляващи и по такъв начин пренасочиха парите, полагащи се на Атака за тях към ГЕРБ. Така от близо 4.4 млн. лв., които националистическата партия трябваше да взима за 21-те си народни представители, които вкара в парламента през 2009 г., миналата година получи с 2 млн. лв. по-малко. В същото време, независимо дали извънпарламентарните партии и коалиции се роят, или не, субсидията им си остава същата.
Следващото Народно събрание може да ореже парите, получавани от партиите, в опит да увери хората, че се съобразява с исканията им. Изглежда, напоследък тази идея печели все повече поддръжници. През 2005 г. в Закона за политическите партии беше гласуван текст, че субсидията ще е 1% от минималната работна заплата за глас, на следващата година размерът беше увеличен на 2%, а през 2009 г. – на 5 процента. През 2011 г. беше премахната директната връзка с минималното заплащане, като се записа, че субсидията ще бъде определяна всяка година в Закона за бюджета. Въпреки това тя си остана същият процент от МРЗ. След всичко, което се случи по българските улици и площади, обаче вече изглежда предсказуемо, че при гласуването на бюджет 2014 г. депутатите ще свият размера й.
Важно е все пак всичко да се прави с мярка. Защото, ако държавата популистки ореже парите прекомерно, партиите, така или иначе, ще намерят начини да си ги набавят. Което ще бъде във вреда, а не в полза на данъкоплатеца.
nbsp;
Изследването на ББСС Галъп интернешънъл е възложено, финансирано и проведено от самата социологическа агенция. Проведено е от 4-9 април 2013 г., представително за пълнолетното население на страната и обхваща 998 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете.
Изследването на Алфа Рисърч е по поръчка на Дневник и е реализирано в периода 10-14 април 2013 г. сред представителна за пълнолетното население извадка, стратифицирана по тип населено място. В допитването участват 1030 пълнолетни граждани, подбрани по метода на квота въз основа на признаците пол, възраст и образование.
Изследването на Медиана е по поръчка на в. Труд. Проведено е на 19-22 април 2013 г. сред 1000 души чрез интервюта лице в лице по домовете на респондентите.
