Бих желал от името на колегите си от управителния съвет на БНБ да поздравя Бистра и всички колеги от редакцията, както и всички колеги от техническия екип на вестника, които помагат той да излиза вече 20 години. Замислих се и се сетих за много заглавия, които се появиха през тези години и с времето изчезнаха – вестници, списания и дори телевизии, но в. БАНКЕРЪ остана. Считам, че остана поради професионализма на колегите, които работят в него, и поради това, че в. БАНКЕРЪ успя да намери точния тон по отношение на секторите, които отразява. Тъй като, уважаеми колеги, е много лесно да работиш по метода някой казал някъде нещо, някой някъде написал в световното уебпространство , и това нещо веднага да го отпечаташ на страницата на своето издание. Много по-трудно е да прецениш дълбочината на материала, значението му и нещо повече – какво съответният материал би предизвикал като внушение в читателя? Затова считам, че в. БАНКЕРЪ успя през тези 20 години, тъй като ни поднасяше коректна информация, и то по професионален начин, който позволява тя да бъде добре анализирана и в същото време да не създава турбуленция.
Това е едно от големите достижения, които ние от Централната банка, като регулатор, ценим. Пожелавам ви, уважаеми колеги, още много години да издавате нашия в. БАНКЕРЪ, да имате много читатели и да продължавате да бъдете все така добри професионалисти.
Искам да кажа няколко думи за книгата Лихвите на времето. Току-що казах на съставителя й Симеон Василев, поздравявайки го, че я четох до ранни зори. Вчера поисках книгата, развълнувах се много, тъй като на практика това е един много интересен период за нашето общество, не само за банковата система. А и както знаете, половината от този период се оказа, че Господ така е казал, да бъда начело на Централната банка. Развълнувах се, защото през 1993 година, когато започнахте да излизате, това бе един изключително интензивен период, през който нашето общество, нашият бизнес, нашите институции все още като че ли се опитваха да разберат що е това капитализъм, що е това пазарна икономика и демокрация. И в самата книга, която препоръчвам на всеки един от вас, която е вид фототипно издание, тъй като преди всичко се състои от интервюта и статии, които са давани към съответния момент. От нея може да видите много интересни неща, които са се случили. Може да се подмладите, уважаеми колеги, да видите колко красиви сте били по-голяма част от вас и колко много сме помъдрели днес…
Разбира се, книгата започва с тези тежки моменти, с дебатите около преоформянето на лошите кредити, с приемането на Закона за уреждане на необслужваните кредити. Тъй като тогава започнах работа в Централната банка, си спомням всички тези дебати, които се състояха. В крайна сметка знаете, че тогава за всичко се оказаха виновни банките, но точно тези статии на в. БАНКЕРЪ показват наистина какво се случи през годините на прехода.
От днешна гледна точка това, че преди двадесет години върху банкерите бе хвърлена цялата вина за неудачите на прехода, не може да не води до някои аналогии. И тогава неизрядните кредитополучатели, в това число и държавни предприятия, които създаваха огромна свръхзаетост, но в голямата си част продукцията им не можеше да бъде продадена на свободния пазар, които по-скоро работеха, за да плащат заплати, като че ли останаха малко встрани. И тогава, както и днес, имаше висши представители на държавата, които обясняваха как не трябва да се връщат кредитите, тъй като нали са по-важни заетостта и защитата от кредитора. Звучеше ми доста познато, тъй като и днес, особено в предизборната ситуация, а и малко преди изборите, отново се нароиха доста на брой организации и лица, търсещи изява, издигащи лозунги за защита на потребителя. Нямам нищо против да се поставя акцент върху тази защита и ние като регулатор работим също в тази посока. Но това, което много ясно може да се извлече като извод от книгата, която в. БАНКЕРЪ издаде по повод 20-годишнината, е, че най-важният потребител е вложителят! Това трябва винаги да се помни.
Уважаеми колеги, препоръчвам и на вас да прочетете книгата, за която аз се опитах също да допринеса с едно скромно интервю. А на тези, които се съмняват в изводите от тази книга, бих препоръчал да четат повече БАНКЕРЪ. Честит празник, наздраве!
