Като част от пакета спешни мерки, насочени към най-нуждаещите се, служебният кабинет отдели 30 млн. лв. по програми за субсидирана заетост. Идеята бе колкото може повече трудоспособни българи да работят и парите бързо да стигнат до тях.
Социалният министър Деяна Костадинова се надява да раздвижи трудовия пазар с отпуснатото допълнително финансиране за проекти като Подкрепа за заетост. Той тръгна в края на юли 2012-а и е фокусиран към трайно безработните с ниска професионална квалификация и умения, както и към слабообразованите и безработните от етническите малцинства. Целта му бе обучението и осигуряването на временна работа за 9000 безработни, но поради големия интерес обхватът му беше увеличен до 16 300 души. Вместо първоначалните 80 млн. лв. Агенцията по заетостта вече разполага с бюджет от над 117 млн. лв. за реализирането на начинанието. С тези пари тя трябва да плати на работодателите от бедстващите общини с нива на безработица с над 20%, които са наели работници по схемата. От държавната агенция дори се похвалиха, че голяма част от отпуснатите позиции ще бъдат реализирани именно в по-бедни общини.
Проблемът е, че както се случи със схемите Аз мога и Аз мога повече, и в този случай разплащането с бизнеса върви твърде мудно. Завършените проекти се броят на пръсти, като за почти 10 месеца участващите работодатели са финансирани с едва около 17 млн. лева. Това означава, че останалите 100 млн. лв. е необходимо да бъдат усвоени през оставащата година и половина. Явно сигналната лампичка вече е светнала, защото неотдавна Комитетът за наблюдение на оперативната програма Развитие на човешките ресурси промени процедурите по изпълнение на Подкрепа за заетост. Периодът, през който работещите ще бъдат наставлявани, бе намален от шест на два месеца. В бъдеще един настойник вече може да обучава 15 вместо досегашните 10 души. Тоест, ще се гони изпълнение на бройката, а възможността обучаваните да бъдат добре подготвени, за да си намерят постоянна работа, май ще остане на заден план.
Подобна припряност е твърде неуместна, след като Агенцията по заетостта уж бе готова и похарчи милиони левове, за да завърши качествено и в срок схемата. Например само за нея Контракс спечели през март 2013-а поръчка за 1.39 млн. лв., срещу които достави 221 настолни компютъра с монитор, 119 мултифункционални устройства и 102 принтера на агенцията и на бюрата по труда. Пак само за Подкрепа за заетост са предвидени 844 хил. лв. за периодични доставки на канцеларски материали и офис консумативи. Куриерските услуги по този и още три проекта, касаещи пазара на труда, пък ще струват над 111 хил. лева. Излиза, че над 2 млн. лв. са отишли за техническа подготовка, но след това изпълнението куца. Държавната агенция участва като бенефициент в общо 25 мащабни проекта на стойност над 683 млн. лв. и неспазването на сроковете може да влоши още повече картината на трудовия ни пазар.
